Ще минат десетилетия преди природата да се възстанови след взривяването на язовирната стена край Каховка

Войната на Русия срещу Украйна отне не само живота на хиляди хора, но и условията за нормален живот. В това число поминък, но и чиста природа. Войната носи след себе си и трудно преодолими щети за климата, както са изчислили учени от международен екип, представил доклада си по време на подготвителния форум преди тазгодишната климатична конференция на ООН през ноември в Дубай. В бившата германска столица Бон климатолозите от екипа на Ленард Де Клерк обявиха резултата от едногодишно изследване, което показва, че войната е причина за отделянето на 12 милиона тона въглероден диоксид и негови еквиваленти в атмосферата. Това се равнява на парниковите газове на средно голяма европейска държава за една година.

Занимавам се с въглеродния отпечатък в индустрията и преди войната анализирах в Киев стоманодобивната индустрия, въглищните мини и циментовите заводи. Когато Русия нахлу в Украйна се запитах, как мога да продължа да помагам на страната. Знаех, че има много колеги, които се занимават с вредните емисии, но никой не беше изчислявал вредата за климата от войната – от бойните действия до възстановяването на Украйна.

Това сподели за „Събота 150“ нидерланският климатолог Ленард Де Клерк, ръководител на научния екип. А анализът показва:

Влошено е качеството на въздуха. Основата причина са пожарите, които възникват при обстрела на руснаците. Включително горски пожари. Ние не си даваме сметка, но всъщност в Украйна няма кой да ги гаси – пожарникарите са на фронта.

Снарядите също замърсяват въздуха. Това се вижда много добре там, където в момента се концентрират бойните действия. Но в същото време силните ветрове разнасят отровния облак и към други части на страната. Говорим за много отровни вещества, които се отделят при изстрелването и взривяването на снарядите и ракетите.

Освен замърсяването на въздуха, проблем представляват и отделяните парникови газове. Те не са отровни за хората, но са „отровни“ за климата. Танковете – и руските, и украинските – изгарят огромни количества дизелово гориво. Освен това повечето са стари и не особено икономични, разходът на гориво е много голям, пък и нямат никакви филтри и отделят в атмосферата вредни газове и фини прахови частици.

Русия целенасочено унищожава енергийната инфраструктура на Украйна. В резултат на това в много украински градове парното излезе от строя и през зимата хората бяха принудени да се отопляват който с каквото намери – дърва, въглища и какво ли още не. Можете да си представите, какво означава това за въздуха, който дишат украинците.

По принцип друг голям замърсител е въздушният транспорт. Но от началото на войната въздушното пространство на Украйна е затворено. Как се отразява това на вредните емисии?

Затворено е не само въздушното пространство над Украйна. Русия затвори за полети Сибир. Ако летите от Лондон до Токио например, обикновено полетът трае 11 часа, прелитайки над Сибир. Сега обиколният маршрут удължава полета с 4 часа. А това автоматично означава повече изразходван керосин и повече отделени парникови газове.

А какво ще кажете за емисиите от индустриалното производство? Украинската промишленост работи, но на много по-ниски обороти. Това не води ли до намаляване на вредните емисии?

За нашия доклад се опитахме да изчислим ползата за климата от спрените заводи. Знаем, че миналата година БВП на Украйна е спаднал с около една трета. Това означава, че и вредните емисии от индустрията са намалели. Вероятно не с 30 на сто, но все пак значително. Но това се отнася само за Украйна, за една държава във война. В световен мащаб промяна няма. Нека обясня с един пример: стоманодобива. Украйна е ключов производител за световния пазар. Това, което сега заводите й не могат да произведат, се произвежда някъде другаде. И така емисиите не намаляват особено.

– Бойните действия се водят на украинска територия, но войната – и извън нея. Газовата война спря миналата година доставките на газ от Русия. Във вашия проект анализирате и това. Как се отрази завъртането на руското газово кранче на климатичните цели, които си е поставила Европа?

– Газовата криза съвсем не е забравена или отминала. Природният газ поскъпна и потреблението значително намаля. Но за съжаление това беше компенсирано чрез увеличеното потребление на нефтени продукти, особено в индустриалното производство. А от гледна точка на климата нефтът е значително по-голям замърсител.

Освен това в много страни се върнахме към въгледобива. Там, където беше започнало затварянето на въглищните мини, процесът замря. Въглищните централи трябваше да компенсират спрените газови доставки при производството на електроенергия. Да не говорим, че руският газ до голяма степен беше заместен от втечнен газ, който също е голям замърсител заради въглеродния отпечатък от транспортирането му на големи разстояния. В сравнение с тръбния газ, втечненият води до значително по-големи количества отделян в атмосферата въглероден диоксид заради транспорта.

Затова нашият извод е, че заради компенсирането на спрените доставки на руски газ напредък в постигането на климатичните цели няма.

– Споделяте ли в такъв случай оптимизма в Европа, че войната ускори прехода към възобновяеми енергийни източници?

– Този преход започна още преди войната. Енергийните цени вече бяха тръгнали нагоре. Но въпреки това мисля, че войната, респективно последиците от нея в енергийния сектор, дадоха тласък на прехода към чиста енергия. До преди войната твърдите горива се възприемаха като надеждни енергоизточници, за разлика от слънчевата и вятърната енергия. Войната ни доказа, че сме грешили. В този смисъл, колкото и ужасна да е войната, в нея има и нещо положително.

– Един ден – надяваме се, че той ще дойде скоро – войната в Украйна ще свърши. И тогава тази голяма страна ще трябва да бъде възстановена. Във Вашето проучване разглеждате и този следвоенен етап. Предвиждате 50 милиона тона парникови газове.

– Нашият екип предвижда значителен скок на вредните емисии в Европа, когато започне възстановяването на Украйна. Цели градове бяха сринати със земята – жилищни сгради, детски градини, училища, болници, заводи, магистрали, жп линии – всичко това трябва да се построи наново. А в строителството се използват цимент и стомана, чието производство е свързано с отделянето на много вредни емисии.

Украйна се стреми към членство в ЕС и вече се е ангажирала с европейските климатични цели, както и с използването на зелени технологии за възстановяването на инфраструктурата. Живях и работих в Киев и вярвам, че властите ще спазят този ангажимент. Но всичко това ще е възможно едва когато войната приключи и сигурността на Украйна е гарантирана.

– Изследването Ви, г-н Де Клерк, е проведено преди взривяването на язовирната стена край Каховка. Как оценявате екологичната катастрофа в Южна Украйна?

– Все още не знаем какви са щетите, но знаем, че засягат много и различни области – прекъснато е снабдяването с питейна вода, унищожени са напоителните системи в този традиционен земеделски район, във водата плават мини, които съдържат вредни вещества, унищожени са пречиствателни станции, застрашено е водното охлаждане на Запорожката АЕЦ, под вода е цял един природен парк със защитени видове, и т.н. Тези щети имат пряко въздействие върху природата и ще минат десетки години преди природата да се възстанови.

Около 150 тона тежък петрол се е разлял по обработваемата земя след взривяването на язовирната стена. Във водата на язовира се съдържат и други вещества, които ще променят трайно местообитанията в река Днепър. А приливната вълна рано или късно ще достигне и Черно море.

Когато водата се оттегли и остане компрометираната кал, в предстоящите горещи месеци тя ще изсъхне, вятърът ще я отвее и ще пренесе вредните вещества надалеч. Заради продължаващия обстрел в района на евакуацията експертите не могат да анализират нанесените щети и не могат да започнат никакви дейности по възстановяването на почвите и водите на реката. Това само влошава нещата.