По стария Български държавен стандарт и Единен сборник рецепти за заведенията за обществено хранене бе прието, че съдържанието на каймите, излизащи на пазара, трябва да има поне 70% месо. Фирмите, произвеждащи хранителни продукти днес обаче, не са задължени да работят по рецептите, дадени там. Всяка фирма разработва собствена технологична документация, която задължително се утвърждава от РИОКОЗ. Като основно изискване е посочено продуктът да е безвреден. Освен това производителят е задължен да декларира всички съставки, които е вложил в него. Една от многото обществени тайни е, че институциите разбират под думата месо всякакви черва, кости, кожа, субпродукти като дробове, мозъци и т. н. Това означава, че всеки един от тези продукти може да откриете в порцията си за вечеря. У нас често се чува за наличието на редица странни и нетипични съставки, които се влагат в готовата кайма за кюфтета и кебапчета. Докато когато купуваме кайма в магазина, можем да помолим да я смелят пред нас, за да сме сигурни какво взимаме, с готовите продукти не е така. Специално за готовите кюфтета и кебапчета се смята, че съдържат изключително много соя. На продуктите, които съдържат соя, нейното съдържание е отбелязано. Тя е до 3% от общия състав. При готовите продукти обаче това често не е обозначено и дори се прикрива. Потребителите плащат за чист животински продукт, а получават съвсем друго. Сред останалите неща, за които лекарите твърдят, че се добавят в готовите смеси, са първата вода от варения боб, тоалетна хартия, както и специално свинските субпродукти – уши, бузи и т. н. Предполага се, че именно наличието на подобни подправки кара продуктите да изглеждат чудесно, когато са току-що свалени от скарата, и ужасно, след като изстинат. Един от белезите, че продуктът е качествен, е бледият цвят на каймата. Това означава, че не е добавян оцветител и месото е чисто.
