Кражбите от храмовете са удар по българската култура

0

Безбожници нападат и ограбват църкви и манастири, задигайки Божията утвар. Най-търсени и предпочитани сред предметите са старите икони и предмети, които след това могат бързо и лесно да бъдат пласирани на черния пазар или по нелегалните аукциони.

Да проникнеш с взлом в един храм и да извършиш кражба от него, е непростимо светотатство, позор, който не се измива и не остава ненаказан. Не са малко случаите, в които грабителите и поругателите на църкви и манастири след това са си получавали своето възмездие и наказание свише. Като в много от случаите наказанието застига не самите престъпници, а техните потомци. Това обаче не спира останалите да продължат да извършват престъпните си деяния. Разкрепостяването на живота и нравите през 90-те години на миналия век у нас доведе до рязко увеличаване на битовата престъпност.

Всеки ден в полицейските сводки и бюлетини имаше най-малко по едно съобщение за разбит и ограбен Божи храм. В повечето случаи извършителите на тези престъпления така си и останаха неразкрити. При това не заради полицейското безсилие, а защото в онези смутни и объркани раннодемократични години някои от пазителите на реда бяха станали ортаци с тези, които трябваше да издирват и преследват. Не липсваха и случаи, при които самите Божии служители инсценираха кражби и лично или чрез подставени лица изнасяха и търгуваха с повереното им църковно или манастирско имущество. Това продължи дотогава, докато в страната не остана храм, който да не бе обиран поне по 2-3 пъти. За да се стигне чак дотам, в някои църкви свещениците да заменят откраднатите стари и ценни икони със залепени по стените евтини черно-бели хартиени изображения, изрязани от вестници или копирани на принтер, които да не привличат вниманието на крадците при бъдещи посегателства. След като църквите бяха ошушкани и в тях не остана за крадене нищо ценно, апашите за известно време като че ли мирясаха и се пренасочиха към други печеливши сфери. В последно време обаче като че отново се наблюдава един нездрав интерес от страна на престъпниците към църквите и манастирите в България. Причината за това е, че през последните 1-2 десетилетия у нас започнаха да се строят нови църкви или да се отделят средства за реставриране на стари такива. Новата утвар в тези храмове, донесена често от чужбина, предизвика вниманието на апашите, които отново започнаха да вършат нападения над храмовете.

Наред с посегателствата над храмове през годините на демокрация у нас се активизира и иманярството. Това занимание съществува още от древността, но у нас то се засили в годините на либерализиране на нравите, когато държавата отслаби мерките по опазване на културно-историческото ни наследство.

Крайният резултат от кражбите от църквите и иманярството е, че стотици предмети с висока историческа стойност бяха изнесени от България и потънаха в частни колекции в чужбина. Или пък се продават на аукциони на космически цени, недостъпни за изкупуване от българската държава.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече