Безбожници нападат и ограбват църкви и манастири, задигайки Божията утвар. Най-търсени и предпочитани сред предметите са старите икони и предмети, които след това могат бързо и лесно да бъдат пласирани на черния пазар или по нелегалните аукциони.
Да проникнеш с взлом в един храм и да извършиш кражба от него, е непростимо светотатство, позор, който не се измива и не остава ненаказан. Не са малко случаите, в които грабителите и поругателите на църкви и манастири след това са си получавали своето възмездие и наказание свише. Като в много от случаите наказанието застига не самите престъпници, а техните потомци. Това обаче не спира останалите да продължат да извършват престъпните си деяния. Разкрепостяването на живота и нравите през 90-те години на миналия век у нас доведе до рязко увеличаване на битовата престъпност.
Всеки ден в полицейските сводки и бюлетини имаше най-малко по едно съобщение за разбит и ограбен Божи храм. В повечето случаи извършителите на тези престъпления така си и останаха неразкрити. При това не заради полицейското безсилие, а защото в онези смутни и объркани раннодемократични години някои от пазителите на реда бяха станали ортаци с тези, които трябваше да издирват и преследват. Не липсваха и случаи, при които самите Божии служители инсценираха кражби и лично или чрез подставени лица изнасяха и търгуваха с повереното им църковно или манастирско имущество. Това продължи дотогава, докато в страната не остана храм, който да не бе обиран поне по 2-3 пъти. За да се стигне чак дотам, в някои църкви свещениците да заменят откраднатите стари и ценни икони със залепени по стените евтини черно-бели хартиени изображения, изрязани от вестници или копирани на принтер, които да не привличат вниманието на крадците при бъдещи посегателства. След като църквите бяха ошушкани и в тях не остана за крадене нищо ценно, апашите за известно време като че ли мирясаха и се пренасочиха към други печеливши сфери. В последно време обаче като че отново се наблюдава един нездрав интерес от страна на престъпниците към църквите и манастирите в България. Причината за това е, че през последните 1-2 десетилетия у нас започнаха да се строят нови църкви или да се отделят средства за реставриране на стари такива. Новата утвар в тези храмове, донесена често от чужбина, предизвика вниманието на апашите, които отново започнаха да вършат нападения над храмовете.
Наред с посегателствата над храмове през годините на демокрация у нас се активизира и иманярството. Това занимание съществува още от древността, но у нас то се засили в годините на либерализиране на нравите, когато държавата отслаби мерките по опазване на културно-историческото ни наследство.
Крайният резултат от кражбите от църквите и иманярството е, че стотици предмети с висока историческа стойност бяха изнесени от България и потънаха в частни колекции в чужбина. Или пък се продават на аукциони на космически цени, недостъпни за изкупуване от българската държава.
