Проф. Генчо Начев: Тези, които говорят срещу ваксинацията и мерките са заплаха за националната сигурност
Хората се страхуват да отидат на преглед и се получава усложнение на основното им заболяване. От 3 до 12% от прекаралите COVID-19 след това имат и сериозни сърдечни усложнения. Мерките са лежерни, трябва по-сериозен контрол. Куца ни логистиката, за да има повече трансплантации, доверието на един болен е 50% от лечението му, казва кардиологът проф. Генчо Начев.
– Проф. Генчо Начев, мина ли според вас пикът на четвъртата COVID вълна. Какво е положението в УМБАЛ „Св. Екатерина“?
– Не мога да кажа в действителност колко е минал пикът на четвъртата вълна у нас, но мога да кажа, че е тежко положението в болницата. В УМБАЛ „Св. Екатерина“, когато се освободи легло, то веднага се заема от нов пациент.
– Случва ли се заради пандемията лечението на хора с други проблеми да закъснява?
– За съжаление се случва забавянето на лечението на другите пациенти. Има сериозен спад на пациентите, които идват със сърдечносъдови проблеми без COVID-19. Причината за това е, че хората се страхуват. Това е много порочна практика, защото докато пациентите се страхуват да дойдат, често се получава усложнение на основното им заболяване. Това от една страната води до много повече страдание на пациентите, от друга страна до повишен риск от фатален изход. От трета страна лечението на тези пациенти отнема много повече ресурси и финанси, отколкото ако дойдат навреме да се лекуват.
– Пациентите, прекарали COVID-19, какво трябва да направят по отношение на сърцето?
– Такъв пациент трябва задължително, след като е преборил коронавирусната инфекция, да се прегледа от кардиолог. Трябва да се пуснат лабораторни изследвания, да се види не само по отношение на сърцето, но дали и други органи не са засегнати. Трябва поне една кардиограма да се направи, както и една ехокардиография. Ако се види, че има промени или пък има и симптоми, трябва да се мисли или за ЯМР, или за коронарография, скенер и т.н.
– Има ли статистика колко от прекаралите коронавирусната инфекция след това имат усложнения на сърцето?
– В България няма такава статистика. В света сега започнаха да правят подобни статистики. Различни са публикациите по темата – като варират от 3 до 12% от прекаралите COVID-19, че след това имат и сериозни сърдечни усложнения. Не се знае обаче колко са усложненията, които са по-леки и се неглижират. Във всички случаи след преболедуване е препоръчително пациентът да си направи контролен преглед при кардиолог.
– Трябваше ли да са по-строги COVID мерките у нас, можеше ли да се разминем с по-малко жертви?
– Мерките можеше да са много по-строги. Аз мисля, че трябваше да са много по-строги мерките и най-вече санкциите за контрол на тези мерки. У нас като цяло са доста лежерни ограниченията – сякаш с един зелен сертификат ще обърнем планетата едва ли не. Виждате какво правят хората на Запад – въвеждат задължително ваксиниране, а на места започнаха да намаляват срока на валидността на сертификата след ваксинация.
Тук като влезеш в заведение, те питат дали имаш сертификат и ти казваш „да, имам”, показваш телефона и никой не гледа дали е твой този сертификат и дали е на твое име, не ти иска лична карта да се провери дали си ти. В една съседна Гърция този контрол е много по-строг. Освен това виждам как много хора се разхождат без маски в затворени помещения, не се спазва и физическата дистанция. Въобще не се спазват въведените мерки. Те са правилни, но са лежерни, трябваше да са много по-сериозни. Трябва да се знае, че тези, които говорят срещу ваксинацията и мерките, те заплашват националната сигурност на страната. Това трябва да се знае!
– От началото на годината колко изкуствени сърца сте сложили и колко трансплантации на сърце сте направили?
– На трима души. Това са хора с миокардиопатии, които отдавна страдат, в крайна фаза са, а няма сърца за трансплантация. От нова година насам сме направили една трансплантация на сърце.
– Как COVID-19 се отрази на трансплантациите на сърце у нас?
– Не мисля, че COVID-19 забави трансплантациите у нас. Просто логистиката за установяването на донорите не е на достатъчно добро ниво. Пропускат се много възможни донори. Самият факт, че имаме толкова малко донори на един милион население, значи нещо куца.
Имам предвид това, че пациенти, които са потенциални донори, не се заявяват, защото е по-лесно да не се занимават с тях – дали защото не са достатъчно мотивирани материално, или морално, не знам. Един потенциален донор трябва да се лекува изключително професионално с оптимална терапия, за да може първо да се излекува и второ, ако се стигне до мозъчна смърт, тези органи да стават за трансплантация. Тоест потенциалният донор трябва да получи възможно най-доброто лечение, което може да има в протоколите за добра медицинска практика. Това е въпрос на ангажименти и много време. Много от колегите не съобщават всички потенциални възможни случаи за бъдещи донори.
– Какво трябва да направят здравните власти у нас, така че да се подобри донорството?
– Контрол! Организация и контрол – това трябва да направят. Например областният град Стара Загора в 8 часа трябва да получи информация от Казанлък, в който има голяма болница и да се каже какви болни лежат там и дали сред тях има някой, който може да бъде потенциален донор. Такава информация трябва да се получи от всички градове, които са в Старозагорска област. След това в 9 часа координаторът от Стара Загора трябва да докладва в Министерството на здравеопазването и агенцията по трансплантации има или няма потенциални донори в областта. Тази информация трябва да идва от всяка една област от страната.
– Здравеопазването е много важна тема, вече минаха коалиционните преговори за приоритетите в тази област, но според вас какви трябва да бъдат тези приоритети в сферата на здравеопазването?
– Ако ме извикат на такива преговори, ще им кажа. Сега няма какво да го коментирам тази тема. Мисля, че тези, които се събират, трябва да знаят всичко и в тяхно лице ще намерим хората, които ще решат всички възможни проблеми от миналото, настоящето и бъдещето на здравеопазването в България. Ако ми поискат съвет, бих дал. Но сам да давам съвети и след това някой да си приписва, че е открил топлата вода, няма да стане. Има няколко неща, които трябва да се направят. Обяснявал съм ги неведнъж през последните 15 години. Всички се съгласяват с мен и накрая нищо не става, защото противниците на тези мерки са много и дори бих казал, че са организирани и те нямат интерес да се променя нещо, защото в мътната вода най-добре се лови риба. Това е! Има много противници на промените.
– Какво е състоянието на здравеопазването у нас?
– Можеше да бъде много по-зле. Имаме здравеопазване, при което хората имат абсолютно свободен достъп до лекар. В цивилизованите страни това не е така – записва се час и се чака три месеца. Негативното е, че няма еднакъв достъп за всички за високоспециализираните дейности в страната. Тези дейности са концентрирани в 3-4 града – София, Пловдив, Варна, Бургас и донякъде Русе и Плевен. Проблемът е, че за високоспециализирана дейност хората трябва да се обаждат и да търсят връзки, за да ги получат.
Иначе разполагаме с качествени лекари. Самият факт, че те отиват в чужбина и се реализират добре, е показателен. Но у нас имаме недостиг на лекари. Има недостиг не само на лекари, но и на медицински сестри. Сега по модерно му се наричат специалисти по здравни грижи. Самият факт, че се въведе термин специалист по здравни грижи, вместо да се въведе терминът милосърдна сестра, както трябва да е, значи се прави формално. Никой не ги е учил как да се отнесат милосърдно към болния. За тази работа не трябват пари, а възпитание. Като я попиташ една сестра за пациента от трета стая на второто легло, тя трябва да знае има ли синове, дъщери, женен ли, жена му умряла ли е, разведен ли е. Ако не знае, значи не е за тук. Трябва да знае всичко, да чувства болния като близък човек. Аз имам такива сестри, които, когато пациентът дойде на контролен, търси тях, защото я чувства като близка, има й доверие и може да сподели всичко с нея. По същия начин е и с лекарите – трябва да има доверие. Когато получиш доверието на един болен, това е 50% от лечението му.
– Има ли статистика колко инфаркта са регистрирани у нас през тази година?
– Вероятно има такава статистика, друг е въпросът колко е вярна. За да се докаже, че внезапната смърт е в резултат на инфаркт, трябва да се направи аутопсия, каквито не се правят. В някои случаи се определя това като причина за смъртта, без да е имало инфаркт, а са умрели от ритъмни нарушения. Има една стара сръбска поговорка – „Статистиката е като хубавата жена, колкото по-хубава е, толкова по-малко можеш да й вярваш”.
– Много болници у нас са в лошо финансово състояние. Защо е така и вие като директор на най-добре справящата се болница в това отношение може ли да дадете рецепта как да се справят?
– Рецептата е проста – приходите трябва да са поне равни на разходите. Ако могат да ги превишават, е по-добре. Освен това трябва да има много добър контрол по отношение на разходите. Всички отделения и клиники при мен са на стопанска сметка и каквото си изкарат, това получават. Всеки месец се тегли чертата и се казва – приходите са ти толкова, разходите толкова, за заплати остават толкова, ако не стигат за заплати, няма да получават и тогава свикват да гасят лампите и затварят кранчето на чешмата. Възпитание и контрол трябва.
Визитка:
-Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък
-През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието „професор“
-Национален консултант по кардиохирургия
-Носител на орден „Стара планина – първа степен“
