От чешмите в Монтанско тече арсен. От години един от най-острите проблеми там е замърсяването с арсен. Опасността то да остане и занапред е реална и тревожна.
Това става ясно от разследване на „Следите остават“ на БНТ. Арсенът е една от най-смъртоносните отрови, познати на човечеството. Според експерти арсенът е класифициран като канцероген на базата на научни доказателства – увеличено разпространение на рака на пикочния мехур, на кожата и на белия дроб върху човешката популация, а отравянето с арсен може да бъде остро и хронично. От 4 години 3 села в Монтанско – Кобиляк, Громшин и Бели брег, са със забрана за ползване на питейната вода от водопровода заради високо съдържание на арсен.
„До 2001-ва година нормата за арсен в питейната вода беше до 50 микрограма на литър. След транспонирането на европейското законодателство в националното българско законодателство нормата вече е до 10 микрограма на литър“, коментира директорът на РЗИ – Монтана д-р Елена Борисова. Високите стойности на арсен в трите села са от 4 години и затова е наложена забраната за ползване на вода за питейни нужди, както и за използване при готвене.
Според доц. д-р. Цветан Коцев от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН изследванията са показали, че им повишено съдържание на арсен в грунтовите води, но не в цялата долина. Само в най-ниските части покрай реката, където и почвата е с най-високи концентрации на арсен.
„Основната причина е работата на рудниците и флотационните фабрики в района на град Чипровци. Те са започнали да работят от средата на миналия век и през 1999 г. приключват работа. След това са ликвидирани и самите фабрики, и рудниците. Но замърсяването, за съжаление, остава… основният начин, по който е станало замърсяването, е чрез заустване на отпадъка от обогатяването на рудата директно в реката. И попаднал веднъж в реката, тя го носи чак до устието си в Дунав. И тъй като съдържанията на арсен в този отпадък са в десетки и стотици пъти над пределно допустимите за почвата, в много участъци почвите покрай реката са силно замърсени“, разказва д-р Коцев.
„Ето това е язовирът, който е най-големият замърсител с арсен на цялото поречие до Дунава. В този язовир под 20-я метър има депо на тежки метали, които научни доклади доказват, изследвания, че 500 пъти над нормата са някои от тежките метали. В това число арсен, олово, живак, кадмий, всичките все отровни“, разказва Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на сдружение „Екогласност“.
Водата на този язовир не се използва нито за напояване, нито за пиене, нито рибата пък става за консумация. Въпреки това в язовира се развъжда риба за консумация и около него е пълно с рибари и къмпингуващи хора. Цялото поречие на Огоста както между Чипровци и язовир Огоста, така и след Монтана по посока на Дунав е замърсено с арсен и тежки метали, хората продължават да засаждат посеви и да ги поливат, което носи висок риск.
„От това хвостохранилище бяха извадени 15 хиляди тона, които бяха положени под водопроводите на Монтана. И това всичко стана със знанието на кмета на община Монтана и общинската администрация, които въпреки многото сигнали на граждани, въобще не ги интересуваше и слагаха този отровен хост под водопроводите на Монтана. Половината от улиците на Монтана, навсякъде е сложен“, обяснява Марин Маринов, народен представител в 40 НС , бивш заместник кмет на Монтана. Той разказва, че ЕС е отпуснал на община Монтана 50 и няколко милиона, за да подмени водопроводната мрежа на града, тъй като загубите на вода стигали до 75%.
„Което на практика означава простичко казано – 100 кубика излизат от Среченска бара, 75 се губят и гражданите на Монтана плащат. След построяването на водния цикъл искам да кажа, че в момента загубите на вода са абсолютно същите – пак 75%. Защо подменихме канализацията на Монтана, а не подменихме водопроводната мрежа?“, казва Маринов. Зам.-кметът на Монтана Диман Георгиев обаче е на друго мнение.
„15 километра водопровод, 44 км канализационни тръби и пречиствателен модул за фосфор в пречиствателната станция, която е за 60 хиляди еквивалент жители за град Монтана. + Аз мисля, че това е един от малкото проекти в България, така наречени водни цикли, който беше изпълнен безупречно, с огромна полза за хората“, заявява Георгиев. Според Петър Пенчев причината за проблемите с арсена е проста и се крие в цената, на която е купуван замърсения пясък.
„За един лев. Аз съм видял с очите си фактурата, която по 1 лев е купен от флуоридната фабрика Чипровци, а минимум 14 лв е по проект строителният плясък, който е плащан по проекта. Пуснах сигнал до институциите, започвайки от Европейската комисия и Европейския парламент. Най-напред беше министър-председателя, след това министерството на околната среда и до Главния прокурор на Републиката, и до кмета на Монтана бях изпратил“, разказва още Пенчев. В Окръжна прокуратура – Монтана е образувано наказателно производство. В постановлението за образуване на делото прокуратурата посочва, че с поставянето на хвост във водния цикъл на града е извършено престъпление против народното здраве и околната среда. Междувременно в четвъртък екоминистърът Асен Личев коментира разследването за замърсяване с арсен на водата в три монтански села.
„Този въпрос не може да се реши току така, защото тази вода е отишла и в язовир Монтана във вид на утайка“, смята Личев. Според него, единствената полза от тази вода е, че два частни ВЕЦ-а произвеждат електроенергия.
