Светци на католическата църква, които в наши дни биха били част от ЛГБТИ общността

Светци на католическата църква, които в наши дни биха били част от ЛГБТИ общността

Много хора смятат, че не можеш да бъдеш едновременно гей и християнин. Ако православната църква остава свръхконсервативна в това отношение, а приетото като даденост рядко се преразглежда и поставя на критичен прочит, не така стоят нещата в католицизма и евангелизма, където отдавна има конгрегации, които са отворени към гей, транс и куиър миряни.

И все пак римокатолическата църква все още остава твърда по въпроса, че хомосексуалността и транссексуалността не бива да се приемат от вярващите християни. Тази невроза на Светия престол по отношение на половите и джендър норми е довела до негласна кампания по „обезвреждане“ на онези исторически фигури на църквата, които не съответстват на възприетата официална позиция. Мишена на цензурата ставата и светците — личности, чиито биографии днес често пъти са с една идея нещо повече от легенди.

Римокатолическата църква е канонизирала над 10 000 светци, така че статистически няма как част от тях да не са били действително това, което днес бихме нарекли лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.

Неизчерпателният списък, който представяме долу, разбира се се основава на спекулации. Не бихме могли да очакваме, че римокатолическата църква ще допусне противоречие като това, да съхранява информация за влечения към същия пол или полов неконформизъм на светци, когато същата тази институция проповядва отхвърляне на хомосексуалността. Но дори днес, ако четете житията им с различни, непредубедени, а просветени очи, ще видите в тях много детайли, които биха ги позиционирали в ЛГБТИ общността в днешни дни или поне биха ги направили икони за ЛГБТИ общността.

Американската актриса Мила Йовович в ролята на легендарната военачалничка във филма „Жана д’Арк“ (1999, реж. Люк Бесон).

Св. Жана д’Арк или Орлеанската дева

Жана д’Арк не само е най-известната личност в краткия ни списък, но е може би най-известната светица на римокатолическата църква въобще. Както и национална героиня на Франция, впрочем.

Жана била обикновено селско момиче. Един ден обаче ѝ се явил ангел и ѝ съобщил, че Бог иска от нея да поведе френската армия срещу англичаните в Стогодишната война.

Тя убедила френския дофин Шарл да ѝ повери армията си, въпреки че не била преминавала през никакво военно обучение. Облечена като мъж, Жана д’Арк постигнала моментна победа срещу англичаните при град Орлеан през 1429 г.

Благодарение на нея, принцът бил коронясан като крал Шарл VII. Той обаче бързо забравя това и когато Жана попада в плен, той не прави никакви опити да я освободи или откупи. Жана е изправена пред църковен съд без право на адвокат. В затвора тя държала да носи мъжки дрехи, като обяснението за това е, че те имали такава кройка, която не позволявала тя лесно да бъде изнасилена. Мъжките дрехи обаче ѝ били отнети от надзирател. Когато по-късно ѝ били върнати и тя започнала отново да ги носи обаче, това било посочено от обвинението като поредно доказателство, че е еретичка — католическата доктрина забранявала преобличането в дрехи на противоположния пол. В същия смисъл било проблематизирано и това, че се подстригва късо, като мъж.

Намерена е за виновна в ерес и е изгорена на клада. По това време била едва 19-годишна.

Освен преобличането в дрехи на противоположния пол, Жана редовно спяла в едно легло с други млади жени. За това свидетелства по-късно един от нейните войници. Няколко от билите се с нея мъже съобщават, че когато тя била наоколо похотливостта им към жени „чудодейно“ изчезвала. Историци обясняват факта, че Жана спяла в едно легло с други девойки, с това че били неомъжени жени и в онази епоха такава практика била нормална и очаквана, за да се предотвратят нежелани извънбрачни сексуални контакти с мъже.

Въпреки логичните обяснения за поведението на Жана д’Арк, които изключват нейна хомосексуалност или трансджендърност, тя и днес остава вдъхновение като един исторически образ на силната жена.

Вляво — Св. Севастиан, изобразен от венецианския художник Помпонио Амалтео (1553); вдясно — изобразен от бразилския импресионист Елисеу Висконти (1898).

Св. Севастиан

Св. Севастиан е може би първата гей икона. Този почти напълно гол, мускулест млад мъж, завързан за пилон или дърво и пронизан със стрели, е едно от изображенията в изящните изкуства, ползващи се с най-голяма популярност в субкултурите на гей мъжете.

Той бил командир на отряд стрелци към дворцовата стража на римския император Диоклециан. Севастиан бил много обичан от императора, но имал малка тайна — бил християнин, а по онова време християнството се преследвало в Римската империя.

Така веднъж, за да избави от мъчения двама християнски войници, сам той се разкрил като християнин. Император Диоклециан наредил да бъде разстрелян от лъковете на подчинените му до скоро войници. Той обаче не загинал от раните си, а Св. Ирина го прибрала в дома си, за да го лекува. Един ден Севастиан се показал пред преминаващия наблизо император с надеждата чудото на оцеляването му да обърне императора към християнската вяра. Диоклециан обаче наредил да бъде заловен и пребит до смърт.

Няма конкретна причина поради която Севастиан е икона в гей субкултурата. Слуховете за хомосексуалността му; историята с неговото разкриване като Християнин, която напомня на много гей и би хора за начина, по който на тях се налага да разкриват иначе пазената си в тайна сексуалност пред околните; както и хомоеротичните изображения на мускулестото му голо тяло, прободено от стрели, вероятно са в основата на популярността му сред гей мъжете на запад.

На последно място, но не по важност — хомосексуалността някога била мислена за болест, а св. Севастиан се грижел за болните в тъмниците.

Православната църква също почита мъченика св. Севастиан на 18 декември.

Скулптура от дърво на св. Вилгефортис в епископския музей в Грац, Австрия.

Св. Вилгефортис

Легендата разказва, че света Вилгефортис била дъщеря на някой си португалски крал, която дала обет за целомъдрие.

Когато баща ѝ опитал да я принуди да се омъжи за краля на Сицилия, тя се обърнала с молитва към Бог за помощ. На идната сутрин тя се събудила с… брада. Сициалският крал отказал да се ожени за брадата жена и развалил уговорката.

За жалост историята няма щастлив край. Собственият ѝ баща така се разгневил, че я разпнал на кръст.

Така тя станала покровител на трудните бракове. В крайна сметка какво по-трудно в брака от това да те разпънат на кръст!? В Испания е наричана Либрада (от „свобода“) защото помага на жените да се отърват от лоши съпрузи.

Католическата църква не популяризира света Вилгефортис особено много. Но след като Кончита Вурст — една съвременна брадата дама от Австрия — спечели Евровизия през 2014 г., изображенията на светицата бързо добиха популярност.

Ако оставим шегата настрана, има още поне две светици в православната и в римокатолическата църква, които са практикували преобличане в мъжки дрехи. Това са света преподобномъченица Евгения (почитана от православната църква на 24 декември) и преподобна Ефросиния (почитана от православната църква на 25 септември). Причината те да се преобличат в мъжки дрехи е, че искали да избегнат женитба и вместо това с девство да се посветят на Бог и вярата. Св. Вилгефортис обаче е единствената, която чудодейно получила брада.

Картината „Победа на вярата“ (1890) на ирландския художник Джордж Хеър изобразява Перпетуа и Фелицитата в тъмницата.

Св. Фелицитата и св. Перпетуа

В гей общността тази северноафриканска лесбийска двойка се приема за покровителстваща еднополовите семейства.

Перпетуа била 22-годишна дъщеря на римски благородник, която тъкмо била родила. Бременната Фелицитата пък била робиня на семейството.

Около 203 г. сл. н.е. те били арестувани задето са християнки. Двете се утешавали взаимно в затвора, а Перпетуа записвала виденията, които получавала там.

Фелицитата се бояла, че няма да постигне мъченичеството, защото римския закон забранявал екзекуциите на бременни жени. В тъмницата тя обаче родила дъщеричка.

Дошъл денят на игрите в чест на император Септимий Север. Като част от развлеченията двете били отведени в амфитеатъра в Картаген, Северна Африка, заедно с няколко мъже християни. Всички те били бичувани от гладиатори. Сетне срещу мъжете на арената били пуснати диво прасе, мечка и леопард, а срещу жените — дива крава. Фелицитата и Перпетуа оцелели и това изпитание, затова се наложило войник да ги довърши с меч. Двете се целунали преди да бъдат убити.

Дневникът, който Перпетуа водила в тъмницата, станал толкова популярно четиво в Северна Африка, че се наложило св. Августин да издаде нарочен документ, подчертаващ, че текстът не е част от Библията.

Вляво – готически витраж с образа на Павлин от катедралата в Линц, Австрия. Вдясно – православна икона с лика му.

Св. Павлин Милостиви, епископ Нолански

Ако се чудите от къде идва идеята за църковните камбани, то нейният отговор е св. Павлин Нолански. Негова е идеята за тази традиция. А по всичко изглежда, че той не се интересувал само от жени…

Житието на Павлин започва като женен римски сенатор — Понтий Меропий Павлин. След като приел християнството и бил ръкоположен за презвитер в Барселона, решил да се върне в Италия. Житията му подчертават, че по това време вече „живеели със съпругата си като брат и сестра“. След като жена му починала станал епископ на Нола, Италия, от 395 до 431 г. сл. н.е.

След нахлуването на вандалите в региона, една бедна вдовица дошла при него и го помолила за помощ, тъй като синът ѝ бил отвлечен от нашествениците.

Павлин вече бил похарчил цяло състояние за откупи на други пленници, затова заминал за Африка, за да предложи себе си в замяна на сина на тази жена. Вандалите се съгласили и направили Павлин градинар на доведения син на цяра. Когато царя разбрал обаче кой е новият роб на сина му, веднага го освободил. Според папа Бенедикт ХVІ историческата достоверност на този епизод е спорна, но безспорно било, че е Павлин е бил човек с голямо сърце.

За тази история днес се мисли като легенда, но малко известен факт e, че има запазени писма от Авзоний — преподавател по граматика и реторика, учител на император Грациан, както и на Павлин Нолански. Двамата разменяли любовни писма и поеми, а Павлин веднъж дори написал, че любовта им ще трае дори след смъртта. Авзоний бил и човекът, който използвал връзките си, за да подпомогне кариерата на Павлин като сенатор, след това консул, а накрая и управител на провинция Кампания.

И днес всяка година в Нола тачат паметта му с шествие, предвождано от статуя на светеца. Същото правят и италианските имигранти от Нола, живеещи в Бруклин. Българската православна църква също почита Павлин на 23 януари.

Американският актьор Мики Рурк в ролята на Франциск от Асизи във филма „Франческо“ (1989, реж. Лилиана Кавани).

Св. Франциск от Асизи

Свети Франциск Асизки е не само основател на францисканския орден и човекът, на чието име е кръстен Сан Франциско, но и един от най-обичаните католически светци в света, известен с това, че не се боял да прегръща прокажени, както и с милостта си към животните.

Това, което сигурно не знаете, е че окуражавал другите монаси в манастира през ХІІІ в. да го наричат „майко“. Нещо повече — позволил на вдовица, облечена като мъж, да се присъедини към ордена с името „брат Яков“.

Мнителни очи виждат в биографията му вероятност в младините си да е имал и връзка с мъж. Самоличността на този мъж не ни е известна със сигурност, но се подозира, че става въпрос за Елиас от Кортона — един от първите членове на францисканския орден.

Основание за съмнението идва от биографията на Франциск, написана от Тома от Челано през 1230 г., където четем:

„В Асизи имало мъж, когото Франциск обичал повече от всеки друг… Франциск често го взимал със себе си на усамотени места, където обсъждали лични въпроси. Той му разкрил, че намерил голямо съкровище. До Асизи имало пещера, където двамата приятели често ходели, за да говорят за това съкровище“.

Предполагаме, че „пещера“ е средновековна дума за дарк рум… (dark room в англоезичния свят е жаргонна дума за помещение за секс в заведенията за гей мъже, което обикновено е тъмно и се едновременно от множество мъже за еднократни и често анонимни контакти).

Икона на Св. Св. Сергий и Вакх, VІІ в.

Св. Сергий и св. Вакх

Хомофобните християни обичат да обясняват, че еднополовите бракове били против вярата им. Явно трябва да научат по-добре собствената си история. Представяме ви Сергий и Вакх.

Сергий бил висш командир в римската армия през ІІІ в. сл. н.е., а Вакх бил дясната му ръка. Най-ранните записи за житието им ги наричат ерасте — старогръцка дума за „любовник“.

Счита се, че двамата дали обет един към друг на християнска церемония, наричана аделфопоезис или „братотворение“, която била един вид еднополов брак. Ритуалът бил познат главно в православната църква и давал възможност на преживелия от двойката, сключила аделфопоезис, да наследи починалия партньор. Церемонията приличала на брачната — даване на обет пред свещеник, застанали пред аналой, на който били положени кръст и Евангелие. Докато държали свещи, свещеникът събирал ръцете на обричащите се и четял молитва. Двамата мъже сетне се целували, а накрая целували и свещеника. След сключването на съюза родствениците им нямали право да се женят помежду си.

За Сергий и Вакх обаче настъпили тежки времена след като били дислоцирани в Сирия през 303 г. сл. н.е. Като християни, те отказали да правят жертвоприношения за Юпитер — римското върховно божество. Били арестувани, облечени в женски дрехи и изложени на показ из града за унижение. Те обаче устояли.

Затова на помощ дошли мъченията — разделили ги и ги подложили на такъв жесток побой, че Вакх починал.

Същата нощ Сергий получил видение. Явил му се Вакх, облечен във войнишки доспехи и с ангелско лице. Той насърчил Сергий да не се предава и ме казал, че двамата ще бъдат заедно завинаги на небето.

След още дни на мъчения Сергий накрая бил обезглавен.

Католическата църква ги почитала до 1969 г., когато се случили Стоунуолските бунтове. Какви е точната причина да бъдат премахнати от списъка със светци не е ясно, но се предполага, че е за да бъде набиращото сили движение за гей равноправие лишено от тях. Българската православна църква обаче и сега ги чества на 7 октомври. Разбира се, някои подробности от изложеното горе не се споменават в църковните им жития.

Що се касае до ритуала аделфопоезис, и за него няма единодушие днес. Някои изследователи твърдят, че това е просто ритуал за побратимяване със силата на кръвно братство, лишен от всякакъв сексуален подтекст. Но дори това да е така, факт е, че в миналото в православната църква двойки мъже са имали как да встъпят в свещен съюз пред лицето на Бога. И че дори ритуалът да е бил за платонично братство, какво се е случвало след сключването му знаят само тези, които са се обричали един на друг.

Руините на абатството в селцето Риво, Северен Йоркшир, завинаги ще пазят тайните на братската монашеска любов.

Св. Елред Ривоски

Считан за покровител на приятелството, Елред изпитвал еротично привличане към мъже и прославял мъжките връзки през целия си живот.

Елред бил абат на Цистерцианското абатство в Северен Йоркшир, Англия, в продължение на 20 години — до смъртта си през 1167 г. Автор е на трудове за връзката между приятелството и духовността. Според него „Бог е приятелство“.

Той насърчавал приятелството между монасите и го сравнявал с любовта между Исус и неговите ученици, както и между Давид и Йонатан.

Елред се застъпвал за целомъдрието, но страстта, която изпитвал към мъжете, прозира в написаното от него: „Не е малка утехата в този живот да имаш някого, който да се едини с теб в интимна обич и в прегръдката на свещената любов…“, след което описва тази връзка с друг мъж като такава, при която „сладостта на Духа прелива помежду ви и така се съединяваш и прилепваш към него, че душа се смесва с душа и двамата стават един“.

Без коментар.

Св. Гала е една от 140-те светци, чиито статуи украсяват покрива на колонадата на пл. Св. Петър във Ватикана.

Св. Гала Римска и св. Бенедикта

Гала била дъщеря на римски патриций през V и VІ в. Скоро след като се омъжила овдовяла и тъй като не искала друга връзка с мъж, пуснала брада, за да отблъсква мъжете. Тъй като била от богато семейство обаче, могла да си позволи дори нещо повече — основала болница и конвент на хълма Ватикан, близо до базиликата Св. Петър, а дружащата с нея монахиня Бенедикта отишла да живее при нея.

Веднъж Гала се разболяла тежко и ѝ се явил Св. Петър, който ѝ заръчал да се подготви за смъртта. Тя била силно посветена на бога и се зарадвала, че ще иде на небето. Не искала обаче да оставя Бенедикта. Затова помолила Св. Петър Бенедикта да я последва в задгробния живот. Петър се съгласил, като обещал, че Бенедикта ще я последва след 30 години.

Гала починала през 550 г. от рак на гърдата, а Бенедикта — 30 години по-късно.

Gama News
Следвай ни:

Gama News

GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.
Gama News
Следвай ни:
GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.