Почти забравената история на хомосексуалните, паднали в жертва на Холокоста

Почти забравената история на хомосексуалните, паднали в жертва на Холокоста

В последните часове на международния ден в памет на жертвите на Холокоста публикуваме кратка статия на Стефани Гердес, написана за Gay Star News, разказваща за една често забравяна и широко безизвестна страна на престъпленията срещу човечеството, извършени от нацисткия Трети райх.

Преди Хитлер да дойде на власт през 1933 г., Берлин е бил център на гей живота. Насред града бавно процъфтявало първото в света движение за освобождение на хомосексуалните.

Всичко това завършило с помитането на гей хората от Холокоста. Дори след това обаче, когато общността си отдъхнала от удар, от който щяла да се възстановява в продължение на десетилетия, гей мъжете все така били арестувани и преследвани.

Репресията започнала бавно, но в Нощта на дългите ножове — в която бил убит откритият гей приятел на Хитлер и лидер на Щурмабтайлунг (SA), Ернст Рьом, заедно с още стотина мъже — всичко се променило за миг.

Изведнъж хомосексуалните се озовали в списъка на преследваните общности, тъй като не можели да допринесат за „висшата раса“ и нейното възпроизводство. Така нацистите започнали своята кампания срещу хомосексуалните.

Berlin_Bar_-Eldorado-850x551

Гей барове, като берлинския „Елдорадо“, били затворени от Хитлер.

До ден-днешен не е известен точният брой интернирани и убити в концентрационните лагери хомосексуални мъже. Оценките говорят за между 10 и 15 000 души, от които поне половината умрели в лагерите.

В това число не влизат животите на онези, които били интернирани по други причини — хомосексуални евреи и роми, както и хора с „антисоциално поведение“, чиято сексуалност се мислела като най-малкото от „престъпленията“ им.

Във филма „Член 175“, разказващ за хомосексуалните жертви на Холокоста и за техните страдания, Хайнц Ф. си спомня за мъките в лагерите, започнали с посещение от местния полицейски участък.

„Заподозрян сте, че сте хомосексуален. От този момент сте арестуван“, спомня си той.

„Изпратиха ме директно в Дахау. От дома ми, без съд, директно в Дахау”.

Без да знае защо, той прекарал година и половина в концентрационния лагер. Само дни след като е освободен е арестуван отново по обвинения в хомосексуалност и изпратен в затвор, за да очаква съд.

„Не можех да разбера всичко това. Докато бях там, почти всички хомосексуални бяха депортирани в лагера в Маутхаузен“, разказва той. „Почти всички бяха избити“.

Накрая Хайнц е изпратен в Бухенвалд, където на дрехите на хомосексуалните затворници първо поставяли етикет „Член 175“. По-късно въвели система с цветни триъгълници, като розовият бил за хомосексуалните.

В лагерите се предполагало, че повечето гей мъже ще бъдат превъзпитавани, но реално само тези от германски произход избегнали газовите камери.

Вместо да ги избият веднага, нацистите отделили тези от тях, които са етнически германци, и ги пратили да вършат робски труд, да бъдат кастрирани или да участват против волята си в медицински експерименти.

Почти две трети от тях умрели.

Mauthausen_Haaftlinge_im_Steinbruch_850x820

Затворниците в концлагера Маутхаузен трябвало да изкачват стъпалата на смъртта по няколко пъти всеки ден.

Някои били пращани в „пеещата гора“ — цинично име на метод за мъчение и бавна смърт, при който затворниците се провесвали с главата надолу, докато умрат.

„Всички ни побиваха тръпки от пеещата гора“, споделя оцелелият Хайнц Дьормер.

Затворниците трябвало да слушат писъците от болките на тези, на които било отредено да умрат. Тъй като „гората“ се намирала на територията на Бухенвалд, ужасът се чувал от повечето затворници.

„Ревовете и крясъците бяха нечовешки“, разказва Дьормер. „Пеещата гора. Необяснимо. Отвъд разбирането за човешко. А толкова много остава неразказано“.

В лагерите имало стриктна йерархия, на дъното на която били гейовете. Те били бити, мъчени и изнасилвани от затворниците с по-висок ранг, или от привилегированите затворници, наричани „капо“, които пък експлоатирали по-нископоставените.

Тези, които се оплаквали от експлоатацията — обичайно млади поляци и евреи — били наказвани редом с тези, които ги малтретирали, а понякога дори повече.

„Някои от капотата държали млади мъже, които им слугували в замяна на облекчаване на нормата тежък труд, която трябвало да полагат“, разказва историкът Херман Лангбайн в книгата си „Хората в Аушвиц“. „Много от тези момчета били и сексуално експлоатирани“.

Ако за тези сексуални контакти се научело от ръководството на лагера обаче, и двамата мъже били заключвани в изолация от останалите.

Buchenwald-J-Rouard-21_850x550

Пеещата гора в Бухенвалд — синоним на бавна и мъчителна смърт.

Германските мъже трябвало да подпишат документ, с който позволяват да бъдат кастрирани. При отказ били застрелвани близо до оградата на лагера.

След измъкване от лагера — било то с успешно бягство, било то при освобождение от съюзническите сили — гей жертвите на Холокоста не се връщали в същия свят, който напуснали.

След като преживели тежкия физически труд, насилствените посещения в лагеровия публичен дом, където били „тествани“ за хомосексуалност, а при много от тях — и след експерименти за „излекуване“ на хомосексуалността им, те се завръщали в една Германия, лишена от гей субкултура.

Новото правителство не било много по-отворено към гей хората: то решило да запази в наказателния закон въведения от режима на Хитлер Член 175, който въздига в престъпление интимната връзка между мъже, без оглед на възрастта им.

Някои от тях, особено тези от еврейски произход, напуснали страната, страхувайки се от преследвания. Тези, които останали, били принудени да крият хомосексуалността си. И ако те рядко говорели какво са преживели в концлагерите, то какво се е случило с тях след това е почти невъзможно да се узнае, тъй като потисничеството продължило.

Хитлер и войната унищожили всякаква ЛГБТ култура: клубовете били затворени, вестниците и списанията вече не се печатали, всички организации, подкрепящи гей общността, били закрити. Макар някои съдии да изпитвали съмнения, произнасяйки присъди за хомосексуалност, правителството продължавало политиката на нов консерватизъм.

Buchenwald_Slave_Laborers_Liberation_850x550

В лагерите всички били роби. След освобождението обаче, не всички били свободни.

Една от най-забележителните институции, преследвали гей хората, продължила това свое дело в Щутгарт.

Заела сградата на хотел Силбер, ползвана преди това от щутгартското подразделение на Гестапо, градската полиция създала атмосфера на страх и деградация сред гей хората. Между 1953 и 1969 г. полицията регистрирала 19591 случая на престъпления по чл. 175 от наказателния закон. Само през 1959 г. градският съд осъдил 902 мъже на затвор — двойно повече от средното за страната. Щутгартската полиция имала голяма заслуга за това.

Това преследване започнало почти веднага след войната, когато градските власти създали специален отдел, занимаващ се с гей мъжете.

Клубове, като кафе Вайс, които били насочени предимно към гей аудиторията, били поставени под наблюдение, подобно на други публични местна, които били известни или за които се подозирало, че са често посещавани от гей мъже. В това число влизали общите бани на плувните басейни.

Под активно наблюдение били около 2000 мъже, за чиято хомосексуалност полицията знаела. Имали и каталог със снимки, подобно на тези, поддържани по хитлерово време.

На гей мъжете било забранено да се събират на големи групи, след като административен съдия в Манхайм постановил, че „свождането и насърчаването на срещи на хомосексуалните кръгове на явки“ можело да послужи за поощряване на хомосексуалността сред гражданите.

Bundesarchiv_Tafel_mit_KZ-Kennzeichen_Winkel_850x621

Освен цветни триъгълници, някои затворници носели и допълнителни означения, показващи причините за ареста им.

Тактиката на полицията работела. Колкото повече мъже били арестувани и пращани в затвора, толкова повече общността се прикривала. Дори в ъндърграунда обаче гей хората не били в безопасност — доклади от 1951 г. показват, че полицията използвала внедрени подставени лица, за да залавя „хомосексуалните нарушители“.

Неизбежно част от тези, които преживели Холокоста, попадали отново в затвора.

Фактът, че били интернирани в лагери — най-вече Бухенвалд, но също Маутхаузен, Аушвиц и Захсенхаузен, — би трябвало да е събуждал милостта на полицията. Но не било така.

Тези, които били интернирани преди, особено ако били лежали дълго в лагерите, често получавали и по-големи присъди, тъй като „рецидивирали“, въпреки предходните тежки наказания.

През 1969 г. германското правителство решило да отмени чл. 175, макар и частично. Остатъците от него били премахнати изцяло едва през 1994 г.

Отнело още осем години, докато през 2002 г. бъдат изтрити всички досиета на гей мъже, осъдени от нацисткия режим.

До ден-днешен нито един мъж, който е носил розов триъгълник, не е получил обезщетение за преживяното.

Рудолф Бразда, който почина на 3 август 2011 г., вероятно е последният мъж, който е носил такъв знак, и е доживял, за да разкаже.

Gama News
Следвай ни:

Gama News

GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.
Gama News
Следвай ни:
GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.

1 Comment

  1. Nadyavam se tezi vremena da sa bezvazvratno v minaloto.Nechistoplatno e da se interesuvasch koi kakvo pravi pod zavivkite.Vajna e lichnostta.Ostanaloto e naruschavane pravata na choveka.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.