Активисти планират бойкот на филма „Стоунуол” заради фокус върху белите гей мъже

Активисти планират бойкот на филма „Стоунуол” заради фокус върху белите гей мъже

Хиляди ЛГБТ хора в САЩ планират да бойкотират новата лента на Роланд Емерих, посветена на един от най-важните исторически моменти за общността.

Тази седмица бе премиерата на трейлъра на новия филм на Роланд Емерих „Стоунуол”, посветен на едноименния бар в квартал Гринидж Вилидж в Ню Йорк, където в нощта на 27 срещу 28 юни 1969 г. при опит барът да бъде затворен, а част от посетителите му арестувани избухват безредици и сблъсък между тълпата от нехетеросексуални и трансполови клиенти и полицията. След като много други ЛГБТ хора от околните сгради се присъединяват размириците продължават три дни и очертават исторически повратен момента на движението за гей освобождение.

Филмът на Емерих разказва историята на бездомно момче на име Дани Уинтърс — художествен персонаж, който попада на мястото на събитията и преживява политическо пробуждане на мястото, където „от хвърлянето на една тухла следва бунт и се ражда кръстоносния поход за равенството”.

Вече близо 10 000 обаче са подписалите се под петиция против филма. Причината — историческите неточности в него, които подменят историческата роля на чернокожи и трансполови личности с измислени, бели, цисполови персонажи. Тези проблеми на лентата стават обект на критика на фона на сериозни дебати сред американските малцинства и техните съюзници, относно неравенствата, породени в пресечните точки на различни маргинализирани идентичности — нехетеросексуалните и трансполовите хора от етнически малцинства.

В текста на петицията се казва: „Време е усилията на черните и кафявите транс жени и драг кралиците да бъдат признати от цялата нация. Само от рекламата на филма става ясно, че това няма да се случи. Мнозинството от подбраните актьори са бели, цис мъже играят ролите на транс жени, а на хората, които започнаха бунтовете, не е отдадено дължимото признание. ПРИЗОВАВАМЕ КЪМ БОЙКОТ НА СТОУНУОЛ. Не хвърляйте пари на капиталистическата индустрия, която не признава истинските герои(ни). Не подкрепяйте филм, който изтрива нашата история. Не гледайте Стоунуол. Часовете по история в цялата страна обучават младото поколение, че спасители и основатели на тази земя са бели, хетеросексуални, цисполови мъже. Грешка. Учени сме, че белокожите са цел, с която трябва да се асимилираме. Грешка. В същото време рядко ни учат за куиър историята, а когато го правят, тя се върти около бели цис гей мъже. Грешка. Този филм не е по-различен от тези уроци по история, които правят лоша услуга на потенциалната си аудитория.

Очакванията на много от подкрепящите призивите за бойкот са историческа лента, посветена на „Стоунуол”, да отдава заслужена почит на едни от централните фигури на събитията —  драг кралиците и активистки Марша П. Джонсън и Силвия Ривера. Историческите свидетелства сочат, че Джонсън, която е била в бар „Стоунуол Ин” в нощта на бунта, е една от първите, които се е противопоставила на арест от полицията. Ривера също била там и имала дейно участие. Чернокожият драг крал Сторми Деларвъри е друг отсъстващ персонаж.

От страницата на филма в Internet Movie Database обаче става ясно, че персонаж Марша П. Джонсън все пак ще има. В ролята ще бъде чернокожият актьор Отоджа Абит.

„Трансполовата пуерториканка Силвия Ривера хвърли обувките си с високи токчета и бунтът започна, а не някакъв Дани от Средния Запад, хвърлящ тухла”, пише в гневен коментар потребителка на Туитър.

Марша П. Джонсън (ляво) и Силвия Ривера (дясно)

Марша П. Джонсън (ляво) и Силвия Ривера (дясно)

В интерес на историческата истина е, че когато полицията организирала хайки по гей заведенията по това време, много от повдигнатите обвинения на задържаните от клиентелата били за носене на забранени предмети или дрехи на противоположния (телесен) пол. Много хора днес погрешно смятат, че тези хайки се организирали само защото хомосексуалността по това време била инкриминирана, но в действителност трансвеститите били също мишена на полицейския произвол. Полицейските проверки, които санкционирали всеки, който не попада в половата бинарност мъж-жена, изискването за обличане в „съответни на пола” дрехи, полицейски проверки и дори насилие над трансполови жени, които ползват „погрешната тоалетна” (женската, а не мъжката) — това са само част от примерите за регулирането на пола от страна на правоприлагащите органи в САЩ. Много от тези практики могат да бъдат наблюдавани дори днес.

Друго недоволство на подкрепящите петицията е свързано с това как медиите в САЩ в исторически план са се фокусирали върху идентичността на белите цисполови мъже от историята на движението за равноправие на ЛГБТ хората, докато ролята на куиър и трансполовите цветнокожи хора е премълчавана. Докато на преден план изпъкват имена като това на Харви Милк, имена като тези на Баярд Ръстин, Марша П. Джонсън, Мис Мейджър и СиСи Макдоналд остават широко неизвестни.

Няколко думи за Стоунуол

Противно на общите заблуди ЛГБТ активизъм е имало още в началото на 20-и век. Имена, които оставят пътека в историята по онова време, са Карл Улрихс и д-р Магнус Хиршфелд. С разрушаването на движението в Германия при идването на нацисткия режим, то се възражда като феникс в САЩ още през 40-те и 50-те. Военната мобилизация поради Втората световна война преселва много мъже от провинциалните райони в големите градове. Там, където все още властва полова сегрегация, много хомосексуални попаднали в преимуществено мъжки компании, например във флота, и бързо открили, че техните необичайни чувства, с които все още не са наясно, не са нещо изключително. Откриват, че не са сами.

В същото време жената получава качествено нова роля в обществото. Тя става деен участник във войната — роля, която до този момент в цивилния ѝ живот на домакиня е била невъзможна. Хиляди лесбийки постъпват в женските военни поделения. Това не остава скрито за военното ръководство, което безпрецедентно загърбва своята хомофобия и хвърля всички възможни сили в кризисната ситуация. В цивилния живот нещата са подобни — налага се доскорошните домакини да заместят мъжете в заводите и много други обществени сектори. Това е един от първите могъщи тласъци на еманципацията.

След края на войната много нехетеросексуални не се завръщат по родните си места и остават да живеят в големите градски райони. Създават се малки, локални сдружения на куиър хора, клубове и заведения, където се осъществяват контакти и се създават връзки.

Гей барът добива едно особено статукво. Той е нещо повече от приятелски кръг — това е едно публично място, един пълноценен сегмент от социалния живот на човека, предлагащ това, което заведенията за „нормални” не могат.

По това време „хомосексуалното поведение” е незаконно. Неприкритите заведения, предлагащи освободен от хетеросексуалната маска социален контакт, стават обект на полицейски набези и тормоз. Единственото, което ги спасява, са тлъстите подкупи, които се дават на полицията.

Както обикновено натискът само стимулира общността да се консолидира. През 1950 г. се основава Обществото Маташин — първата организация за еманципация на хомосексуалните в САЩ, създадена от повлияни от лявата политическа идея хомосексуални. Макар организацията да оказва голяма подкрепа на много хомосексуални мъже, да подкрепя идеята за законодателни промени и да успява да събуди у нехетеросексуалните съзнанието за малцинствения им статут, те не успяват да постигнат много значими успехи. Едно от важните неща, които трябва да се признае, е че Маташин са първите, които говорят за „гордостта от принадлежността, от участието в развитието на културата и социалните постижения”. Не успяват да реализират повечето от целите си, но полагат основите на движението за „гей гордост” — идеята, че да си привлечен от собствения си пол не е срамно.

В резултат на активизма на Маташин, а до голяма степен и на лесбийската организация Дъщерите на Билитис, чиито цели и политика до голяма степен са различни, през 1966 г. се променя административната политика спрямо ЛГБТ малцинствата. Шефът на полицията в Ню Йорк, Хауърд Лиъри, инструктира служителите си да не провокират гейовете в нарушаване на закона (става въпрос за засади, където полицай под прикритие предлага секс на мъж, а ако мъжът приеме — бива арестуван), а цивилните полицаи трябва да имат цивилен гражданин за свидетел при арест на хомосексуален. Това силно намалява арестите на хомосексуални мъже в града.

През август същата година се случва малко популярното сбиване в „Кафетерията на Комптон” — малко заведение в Сан Франциско, където, при опит да бъдат арестувани, група транссексуални жени оказват сериозна съпротива на полицаите. Боят, който се пренася и на улицата, стига до викането на подкрепления. На следващата нощ се организира демонстрация пред заведението. Това събитие, подобно на случилото се по-късно в Стоунуол, има голямо, макар и локално значение за ЛГБТ общността и особено за транс хората. В резултат е основано Национално сдружение за консултация на транссексуални през 1967 г.

До голяма степен остава отворен въпросът защо са организирани хайките в гей баровете, след като те не са били незаконни. Историкът Джон д’Емилио отбелязва, че тези събития съвпадат с предизборната кампания за кметския пост на Джон Линдзи.

В Ню Йорк лесна мишена се оказва барът „Стоунуол Ин” в Гринидж Вилидж, добил популярност просто като Стоунуол. Причините за тази уязвимост били липсата на лиценз за продажба на алкохол, фактът, че заведението се държи от мафията, както наличието на развлекателни еротични танцьори (go-go boys).

Постоянната клиентела на Стоунуол се състояла предимно от чернокожи и латино гей мъже, както и от трансполови мъже и жени. След като на Уол Стрийт зачестяват случаите на кражби от брокерски къщи, полицията започва да подозира, че те за извършени от подложени на шантаж гей мъже, срещащи се в Стоунуол.

Малко след 1:00 часа на 28 юни 1969 г. инспектор Сиймур Пайн, заедно с няколко полицаи, организира изненадваща акция в Стоунуол със заповед да затвори заведението. Акцията била необичайна. Подкупващите полицията управители на заведението до този момент обикновено знаели кога ще има проверка. Преди часа на пристигането на полицаите се подавал специален сигнал с премигване на лампите в заведението — знак на еднополовите двойки да се разделят на разнополови на отделни маси, а за транс мъжете и жените — да напуснат бързо. Този път обаче нямало премигване на лампите.

Осем полицейски служители влезли в бара със съдебно разрешение да извършат проверка за незаконно продаван алкохол. Само един бил в униформа. Полицията разпитала клиентите и поискала документите на много от тях. Някои били изведени от бара, други направо арестувани. Събралата се навън тълпа обаче започнала да реагира остро на случващото се.

Една жена оказала съпротива на задържалите я полицаи, които стегнали белезниците ѝ пркомерно. Коя е била тя днес не е сигурно. Едни твърдят, че е била Силвия Ривера, други — Сторми Деларвъри, трети пък имат други версии. В този момент неочаквано тълпата се нахвърлила върху униформените. Замеряли ги с бутилки и други подръчни средства. Скоро към размирицата се присъединили клиенти от околни заведения. Полицаите се барикадирали в Стоунуол, който след това бил подпален. Тълпата изтръгнала брояча на паркинга от бордюра, за да разбие вратата на бара, но в този момент дошло подкрепление, което успяло да спаси колегите си, но не и да усмири тълпата, която постоянно нараствала. Стигнало се до замеряне с камъни. На зазоряване разбунтувалите се били вече 2 000 души, срещу които полицията изпратила специални части от 400 полицаи.

На следващата нощ по-малка, но все така енергична тълпа протестиращи излязла по улиците и се срещнала отново с полицията. Пет дни след събитието в Стоунуол, в сряда, около 1 000 души отново се събрали при бара и потрошили още известно количество обществена собственост.

Натрупаната агресия, която най-сетне отвърнала на систематичния тормоз, потърсила вдъхновение в движенията за освобождаване на чернокожите и протестите срещу войната във Виетнам. Родило се консолидираното и притежаващо самосъзнание на малцинство ЛГБТ общество. Събитията в Стоунуол дали невиждан до този момент тласък на активизма на нехетеросексуалните. Те са и повод всяка година главно през юни да се организират паради на гордостта, карнавали и фестивали.

Gama News
Следвай ни:

Gama News

GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.
Gama News
Следвай ни:
GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.