Двуличието на Ватикана е опасност за ЛГБТК хората по целия свят

Двуличието на Ватикана е опасност за ЛГБТК хората по целия свят

Публикуваме тук статия на преподобния д-р Капя Каома — старши изследовател по въпросите на религията и сексуалността на Политикъл Рисърч Асошиейтс (ПРА). От 1981 г. ПРА провежда проучвания и анализи на десницата в САЩ. ПРА има уникален обсег на дейността си: изследва секуларни, религиозни, икономически и ксенофобски разновидности на американската дясна политика, които са активни както вътре в страната, така и зад граница. Д-р Каома бе изследователят, който изобличи връзката на американски десни евангелисти с антигей законодателството в Уганда и даде показания по този въпрос пред Конгреса на САЩ.

„Ако човек е гей и търси Бога, и има чисти помисли, кой съм аз, че да го съдя?”, заяви пред репортери папа Франциск през 2013 г. През януари 2015 г. бе съобщено, че се е срещнал с трансполов мъж, с което спечели похвали от цял свят за това колко е отворен. Въпреки това, през февруари той изтри всяка надежда за по-прогресивна католическа позиция, като сравни теорията за пола* (често използва в защита на правата на трансполовите хора) с ядреното оръжие.

„Нека за момент се замислим за ядрените оръжия, за възможността да изтребите за няколко секунди много голям брой човешки същества”, бе цитиран папата. „Да се замислим също за генетичното манипулиране, за манипулирането на живота или за теорията за пола, която не признава порядъка на Творението. […] Бог е създал мъжът и жената като връх на творението и им е поверил земята. Дизайнът на Твореца е записан в природата”.

Думите и действията на папата носят огромна тежест и с тях той може или да одобри, или да заклейми продължаващото преследване на ЛГТБТК хората по целия свят. За съжаление обаче папа Франциск продължава да играе на криеница с тази тема — нещо, което правеше и предшественикът му.

Папа Франциск трябва да разбере, че лидерите и организациите на католическата църква в САЩ са еднакво отговорни за пожара на хомофобията и сексизма, който гори в Африка, пък и не само там. През 2009 г. Ватиканът се обяви силно против криминализирането на сексуалните малцинства. Това бе последвано от въвеждането на смъртно наказание за хомосексуалност в Уганда. Малко познатият евангелистки проповедник от САЩ, Скот Лайвли, пътува до Уганда за анти-гей конференция през март 2009 г. Само месец по-късно в угандийският парламент бе готов и внесен законопроект, който е един от най-крайните анти-ЛГБТК закони в света — Законът против хомосексуалността, както бе наречен официално, който предвижда смъртно наказание за ЛГБТК хората. Африканци, като пастора Мартин Семпа (чийто ментор е пасторът Рик Уорън), Стивън Ланга от Мрежата за семеен живот и Угандийския християнски съвет (сред чийто членове са и няколко католически свещеници) осигуриха приемането на Закона против хомосексуалността през февруари 2014 г. По-късно същата година законът бе отменен от Конституционния съд на Уганда поради процедурни нарушения, но още има вероятност да бъде приет отново — още една причина, поради която гласът на папата е нужен в борбата за сексуални права.

На 10 декември 2009 г. Светият престол оповести едно слабо известно становище, с което се противопостави на „всички форми на насилие и несправедлива дискриминация срещу хомосексуалните личности, включително дискриминационно законодателство, което подкопава присъщото достойнство на човека”. С това становище наглед Ватикана установи позиция на твърдо противопоставяне на все още несъществуващия анти-гей закон в Уганда, както и подобни закони другаде по света.

Правозащитници аплодираха позицията на Ватикана, но горното никога не бе изречено от папата, нито пък в енциклика (официален документ на римокатолическата църква по разни въпроси). Вместо да излезе с дръзка позиция, утвърждаваща и защитаваща ЛГБТК хората, позата на Ватикана надхитри правозащитниците по света. Като осъди криминализирането на сексуалните малцинства, Ватикана си изми ръцете от отговорност за нарушенията на човешките права (оставяйки тази отговорност само за консервативните евангелисти в САЩ), като в същото време продължи да подкрепя работата на американските католически групи, като Института за католическото семейство и човешките права, Хюман Лайф Интърнешънъл и Свещеници за живот, както и епископи и други църковни лидери, виновни за застъпничеството си за криминализиране на сексуалните малцинства. В Нигерия, Уганда, Кения, Танзания и много други африкански държави римокатолическите епископи и свещеници — с подкрепа на колегите им от САЩ и Ватикана — са флагмани на анти-гей кампаниите.

Много вина е стоварена на раменете на консервативните американски евангелисти, но американските католически десни групи са равно виновни за износа на хомофобия и сексизъм към Африка. Това стана видно и през февруари 2015 г., когато римокатолическият епископ Емануел Бадехо от диоцеза Ойо в Нигерия заяви, че провалът на нигерийските власти да спасят момичетата, отвлечени от Боко Харам в Чибок, се дължи на липсата на подкрепа от администрацията на президента Обама, продиктувана от противопоставянето ѝ на анти-гей законодателството в Нигерия, което бе прието през 2014 г. И макар медиите да цитираха епископ Бадехо, тази теза първоначално бе лансирана американския консерватор Стив Стокман, който през август 2014 г. заяви: „Имаме информация, която би помогнала на нигерийската армия да си върне страната и да спаси тези момичета. Грешката от наша страна — от страна на САЩ, — е че имаме закони, които ни пречат да споделяме такава информация с нигерийските военни. И една от причините е, че не харесваме социалната политика на нигерийското правителство”.

Приемането на нигерийското анти-гей законодателство, което предвижда 14 години затвор за сключване на еднополов брак и забранява застъпничеството за правата на сексуалните малцинства, бе посрещнато радушно от нигерийските католически епископи. Те похвалиха правителството за „смелото и мъдро решение” да се борят с „конспирацията на страните от развития свят, целяща да превърне нашата страна и континента ни в сметище за популяризиране на всички неморални практики, които продължават да рушат Божия план за съзиданието и морала на човека в техните собствени държави”. Архиепископ Игнатий Кайгама стигна до там, че да каже „благодаря ти Боже, че този закон беше приет”. Провалът на Ватикана да се противодейства на такива изказвания предполага одобрение. Тяхната игра на криеница в същността си одобрява преследването на сексуалните малцинства в Африка и други части на света.

Папа Франциск непрестанно е хвален като лидер, който е „по-прогресивен” от много от предшествениците си, но всъщност на е направил нищо, за да се противопостави на анти-гей законите в Африка, Русия и Азия. Макар и прославен като защитник на човешките права, папа Франциск върви по стъпките на консервативния си предшественик Бенедикт ХVІ, който също заклейми криминализирането и дехуманизирането на сексуалните малцинства, докато в същото време благославяше говорителката на угандийския парламент Ребека Кадага през 2012 г. малко след като беше обещала, че проектът за анти-гей законодателство в страната ще бъде приет.

Докато Световното събрание на семействата се събира във Филаделфия, правозащитниците са в нервно очакване на публична позиция на папа Франциск относно човешката сексуалност. Ако събитието се концентрира върху определението за „семейни ценности”, популяризирано от американски римокатолици и евангелистки консерватори, то посещението на папата още повече ще утвърди демонизирането, използването за жертвен агнец и преследването на ЛГБТК хората по света. Американските консерватори — от малко известни особи, като Мат Маклафлин и Скот Лайвли, до големи имена, като Франклин Граам и Рик Уорън — чакат посещението на папата, за да придвижат напред политиките си против човешките права.

Предстоящото посещение на папата в САЩ дава възможност за постигане на прогрес на човешките права за всички хора. Преследването, насилието и травмата, причинявани от религиозно подкрепяната хомофобия, създават потребност от публично изказване на папа Франциск по темата за ЛГБТК правата. Думите му имат потенциал както да утвърдят насилието, изнасилванията, криминализирането и убийствата, така и да донесат дълго чаканото и отчаяно необходимо приемане на сексуалните малцинства по целия свят.

Ще гледаме!

Превод: Радослав Стоянов


↑ * Или още теория за рода (gender theory) — има се предвид мъжкият или женският род. Теорията за пола е интердисциплинарна сфера на изследвания върху половата идентичност и половата репрезентация. Включва женските изследвания, мъжките изследвания и изследванията върху ЛГБТ. Все още няма академичен консенсус у нас относно подходящото понятие в българския език, което да се използва за английското gender. Макар формално то да означава мъжкия и женския род в граматиката, думата „род” в езика ни все още се свързва предимно с означаването на група от хора, които имат общ семеен произход. В противовес думата „пол” се асоциира с телесните характеристики и съответства на английското sex, от което gender се отграничава именно с нетелесната си същност — социалното и символно проявление на пола. Тук предпочетохме да преведем gender като „пол”, заради популярността на понятия като „полова идентичност”.

Gama News
Следвай ни:

Gama News

GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.
Gama News
Следвай ни:
GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.