7 неудобни истини за това какво е да си ЛГБТ в България

7 неудобни истини за това какво е да си ЛГБТ в България

Публикуваме тук статията, която Анна Пелова, пътешественик, екоактивист и съпредседател на ПП „Зелените”, публикува в Matador Network.

1. На гей мъжете и лесбийките се казва да не проявяват или дискутират хомосексуалността си

„Нямам нищо против гейовете, стига да не парадират на публични места” е често чувана фраза, пълна с вътрешно противоречие. Ако приемаш някого, защо би искал от него да крие истинската си същност? Да не би ние, българските хетеросексуални, да крием ориентацията си като не се държим за ръце и не се целуваме на публично място? Не. Лицемерие е да казваш, че „приемаш” различните, но очакваш от тях да потискат личността си. Животът в срам и прикритост създава на ЛГБТИ хората емоционална травма, което ги прави 2-3 пъти по-склонни към самоубийство.

2. ЛГБТИ хората често стават жертви на насилие.

Ежемесечно хомосексуални хора стават жертви на физическо насилие поради сексуалната си ориентация. Около 86 процента от тези жертви не съобщават за нападението в полицията, най-вече защото се боят от ксенофобия и защото нямат доверие на институциите. Според Амнести Интърнешънъл България не разследва и не преследва наказателно престъпленията от омраза по адекватен начин.

Националисти често блокират шествието „София Прайд”. Полиция пази участниците по време на събитието, но нападенията на улицата стават, след като то приключи. Жертви стават дори жени. Скинхедс и националисти са обичайните заподозрени, които в миналото са хвърляли срещу шествието камъни, бутилки и дори коктейл Молотов. Поради фактът, че шествието е тежко охранявано, днес националистите се събират в анти-прайд шествие, което законно се организира от националистически партии. Една от тези партии, Атака, в момента е парламентарно представена. Миналата година надсловът на контрашествието бе „68 години чуждопоклонничество стигат”.

Законът за защита от дискриминация, приет през 2004 г., през 2015 г. бе изменен и вече съдържа половата идентичност. Наказателният кодекс обаче не наказва насилието, основано на сексуална ориентация или полова идентичност.

3. Хомосексуалните често са етикетирани като „Заплаха за традиционните български ценности”.

Българската православна църква осъжда хомосексуалността, наричайки я „смъртен грях, който трябва да се изповяда или изкорени”. Хомосексуалността е „опасност за доброто възпитание на нашите деца, руши устоите на традиционното семейство и заплашва здравината на цялото ни общество”, написа църквата миналата година в свое официално становище, с което иска от институциите да забранят „София Прайд”. През 2012 г. пък един свещеник призова „всеки, който се чувства християнин и българин” да хвърля камъни срещу гей парада.

4. Ако се разбере за сексуалността им, хомосексуалните могат да бъдат изгонени от работа.

Половината от участниците в едно проучване споделят, че не желаят да работят в едно помещение с хомосексуален човек. Над половината пък не биха пуснали детето си на училище, ако там работи хомосексуален учител. Близо 40 процента от работодателите признават, че не биха наели някой, ако знаят, че е гей.

5. Половината от тези, които мразят хомосексуалните, смятат, че ЛГБТИ хората са болни.

През 80-те в България хомосексуалността е смятана за болест. Половината от тези, които мразят гей хората, смятат, че хомосексуалността е болест, която трябва да се лекува. Въпреки, че над 35 години научни изследвания показват, че хомосексуалността не е психично разстройство. И няма „лечение” за него. Няма да помогне, ако заведете детето си на психолог заради сексуалната му ориентация или полова идентичност. Всъщност, възможността да разкриват сексуалната си ориентация е важна за психологическото здраве на ЛГБТИ хората.

6. Лесбийките често са подлагани на сексуален тормоз от хетеросексуалните мъже.

„Не харесвам гейове, гнусни са. Но лесбийките правещи секс са възбуждащи” — чувала съм това от хетеросексуални мъже твърде много пъти. Няма нищо лошо да фантазираш, че правиш секс с лесбийки. Проблемът идва тогава, когато сексът е единственото нещо, което свързваш с думата „лесбийка” или с „бисексуална жена”. Лесбийките и бисексуалните жени също имат индивидуалност, професия и хобита.

7. Истината за нечия сексуална ориентация често прекратява приятелства.

Думата приятел трябва да седи в кавички тук. Ето — „приятел”. Аз съм хетеросексуална българска жена. И нямам проблем с това да приема или да бъда приятелка на хомосексуални, бисексуални и дори транссексуални хора. За мен те правят света по-цветно и интересно място. Защо някои от нас продължават да настояват да живеят в сивота?

Анна Пелова
Следвайте:

Анна Пелова

Макар да не е ЛГБТ, Анна Пелова има отношение по темата за равноправието. Тя е живяла в Лондон и в Сан Франциско, но все пак е избрала да се върне в София. Цени широкоскроените и различните хора и цели да провокира и разчупи тесногръдието на обществото ни. Анна е писател, пътешественик и съпредседател на ПП „Зелените”.
Анна Пелова
Следвайте:
Макар да не е ЛГБТ, Анна Пелова има отношение по темата за равноправието. Тя е живяла в Лондон и в Сан Франциско, но все пак е избрала да се върне в София. Цени широкоскроените и различните хора и цели да провокира и разчупи тесногръдието на обществото ни. Анна е писател, пътешественик и съпредседател на ПП „Зелените”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.