Топ 5 на най-глупавите анти-гей аргументи на всички времена

Топ 5 на най-глупавите анти-гей аргументи на всички времена

Съществуването на еднополовата интимност е документирано от най-дълбока древност. Въпреки това повече от 2 000 г. сл.н.е. хомосексуалността е поле на „културни войни”, по-разгорещени от всякога. Масовите комуникации дадоха на словото безпрецедентна свобода и днес всеки технически грамотен човек може не просто да разпространи словото си, но и да стори това по начин, леснодостъпен за хора от почти всяка точка на планетата. Ако мислите обаче, че това е довело до по-продуктивни и рационални „културни войни”, дълбоко се лъжете.

Напротив — рязкото увеличаване на участниците в оборота на идеи, реализиран от обществения дебат, прави по-трудно открояването на стойностните аргументи. Често пъти, попадайки на противоположно на нашето мнение, просто го подминаваме или игнорираме, без реален размисъл върху казаното. Така много злокачествени проявления на обществения дебат изместват рационалното и обоснованото, и го заменят с ирационалното, фабрикуваното, стереотипа и дори клеветата.

Тук ще обсъдя някои от най-честите заблуждаващи анти-гей аргументи в обществения дебат. Това са аргументи, които, минавайки за легитимни, почти винаги участват в дискусии по темата за хомосексуалността и свързаните с нея въпроси. Избрах пет от най-честите, с които съм се сблъсквал, но далеч не твърдя, че списъкът е изчерпателен.

5. Нямам нищо против гей хората, стига да не парадират…

През лятото на 2013 г. написах за сп. „Обектив” статия, озаглавена „Митът за „парадирането”. Тя е посветена на най-често срещаната реплика, когато стане въпрос за гей хората в България. Реплика, която гордо се развява като знаме на „традиционната българска толерантност”: „Нямам нищо против гейовете, ама да не ми парадират с това“.

Парадоксално, но факт — този най-масово разпространен у нас подход по въпросите на гей хората всъщност не е израз на никакво приемане, нито на особена толерантност. И също така парадоксално — тази теза е често възпроизвеждана и от самите нехетеросексуални хора. Примамливата сделка, която този аргумент предлага, умело дърпа лостовете на интернализираната хомофобия, и много гей хора са склонни да я приемат. Зловещо оръжие — формула за (авто)саботаж и деконструкция на общността отвътре навън. Защо този аргумент е коварен и опасен?

Защото директно удря по най-стария и важен въпрос, станал централен и основополагащ за движението за равни права на гей хората — видимостта. Този аргумент предлага сделка: „Аз ще те търпя (толерирам), но само в определена граница, която аз дефинирам, претендирайки, че говоря от името на цялото общество. И тази граница се определя от твоята видимост. Прави каквото искаш, но без да те виждаме”.

Невидимостта, която е цената за търпимостта в тази сделка, е равнозначна на несъществуването. Да бъде невидима една общност, която е обект на презрение и неприемане, означава тя да не съществува. И действително, не е трудно да си толерантен към нещо несъществуващо. Нещо повече — да бъдеш невидим означава още да не можеш да възразиш. Означава да не можеш да се изправиш открито и да отговаряш на стереотипите, клеветите и дори обидите, които адресират спрямо теб. Невидимостта е източник на нулево съпротивление.

Поставянето на условие пред толерантността или приемането девалвира тяхната стойност, ерозира автентичността им. Това е коварен финт за заличаване на нежелания. То е като да се иска от чернокожите да не им личи, че са чернокожи, за да бъдат третирани равно, сиреч справедливо; или да се иска от жените да вършат само „женски работи”, за да бъдат третирани уж „равно”.

Формулата, зададена в този аргумент, е чисто и просто една измама. Тя е декларация на дискриминиращия, че той не желае да спре да дискриминира, но не желае и да го признае.

4. Противоестествено е, затова има мъже и жени

Да, противоестествено е, както боядисването на косата и диоптричните очила. Но здравият разум не ни позволява поради противоестественост да изключим последните.

Тук лесно можем да разводним аргумента, като започнем дебат за това дали наистина хомосексуалността е противоестествена. Ще трябва да посочим, че тя се среща в цялото животинско царство, че очевидно възниква на основи, които не се дължат на човешка намеса, и прочее. Но не искам да го правя, защото този аргумент е нелегитимен на още по-фундаментално ниво.

А именно: това, че нещо не е естествено, не го прави само по себе си лошо, нежелано или нередно. А още по-малко оправдава по-лошо, несправедливо или незаконно третиране на другия. Следователно е съвсем безсмислено да дебатираме относно „естествеността”, просто защото този въпрос е поначало ирелевантен към въпроса за равенството на хората, пък били те и нехетеросексуални или трансполови.

3. Библията го заклеймява. Не е морално.

Всъщност това са два съвсем отделни аргумента, които могат да битуват независимо един от друг, но често вървят ръка за ръка.

Библията го заклеймява

Трудно може да се намери по-неадекватно звучащ аргумент в контекста на една светска държава, чиито закони се пишат и прилагат въз основа на светски принципи и на рационалността. Доколкото авторитетът на Библията е въпрос на вяра, тя не може да бъде критерий или рационален аргумент в такъв дебат. Основата, на която (трябва да) се вземат решенията в съвременното общество, е рационална и обективна. Религиозните вярвания и суеверия нямат място в един такъв дебат. Те просто не са легитимен участник в него по причина на природата си, основана на вяра, а не на аргументи и факти, сиреч системно и проверено знание.

Не е морално

Това е частично вярно — само дотолкова, доколкото наистина тук не можем дори да говорим за морал. Моралът произтича от моралния избор да се постъпва по един или друг начин. Неща като пола, етноса, сексуалната ориентация или половата идентичност не са въпрос на морален избор. Други, като националността или вероизповеданието, принципно могат да бъдат обект на избор, но сами по себе си не ни казват нищо за морала на индивида, който ги е избрал. Следователно и моралният аргумент е напълно ирелевантен спрямо публичните дебати за хомосексуалността и свързаните с нея въпроси. Да бъдеш гей не те прави по-лош човек, както не те прави и по-добър.

2. Ако приемаме хомосексуалността, трябва приемаме педофилията, зоофилията и некрофилията

Твърдението, че приемането на хомосексуалността като нещо нормално ще доведе до (или налага) приемането на педофилията и зоофилията, почива на логическа заблуда. Тук си имаме работа с т.нар. аргумент на хлъзгавия склон (slippery slope argument). С него се строи логически несъстоятелната конструкция „Ако A, то Z”, където A е обекта на епистемологичен диспут (т.е. това, за което говорим), а твърдяният резултат Z е екстремна хипотетична крайност, за която обичайно съществува широк консенсус, че е нещо лошо и нежелано. Страната в диспута, използваща хлъзгавия склон, знае това свойство на Z и умишлено го въвежда като сравнител, за да породи заблуждаващото убеждение, че това безусловно нежелано/лошо нещо ще се случи, дръзнем ли да направим крачка към А.

От една страна проблемът с такъв аргумент е, че връзката между A и Z не е пряка — между тях лежат много променливи, някои от които зависят на свой ред от други променливи, така че съществува възможност и да не се случат. Аргументът на хлъзгавия склон с конструкцията си „Ако,… то…” обаче лъжовно твърди противното — че A непременно ще доведе до Z. Понякога може да бъде формулиран и като несигурна възможност, но дори тогава използващите тази заблуда на практика почти никога не разсъждават върху спекулативната природа на аргумента си; те просто очакват да се приеме вземането на решение или оформянето на мнение въз основата на една често пъти малка, понякога нищожна, а нерядко и абсурдна вероятност, а не въз основа на факт.

Спекулативната природа на тази заблуда крие и по-сериозен проблем. Както казах по-горе, предполага се, че между A и Z има множество променливи (B, C, D, E и т.н.), които може да се случат, но може и да не се случат. Този недостатък обаче става още по-дълбок, ако вземем предвид, че след A може въобще да няма и дори да не е възможно да има B, та да получим C, D или каквото и да е друго. Казано другояче — често пъти при употребата на хлъзгавия склон причинно-следствената връзка между променливите, лежащи между A и Z, остава не само недоказана емпирично, но и принципно неясна — самите тези променливи често не биват посочени и не бива обяснено какъв точно механизъм може да ни отведе от A до Z. Казва ни се само, че ако се случи A, то ще се случи Z, но не и по какъв точно път, което ни лишава от възможността дори теоретично да проверим възможно ли е това. Такава връзка често остава „видима” само за „логиката” на използващия аргумента, а възприемателите приемат твърдението за причинно-следствена връзка на повече от сляпо доверие — те въобще не изследват дори на теоретично ниво кое е това нещо, което ще ни отведе до Z.

Използващите аргумента на хлъзгавия склон не ни казват нищо рационално. Те просто използват екстремно и често съвсем произволно сравнение, само за да създадат у публиката смут и дори погнуса. Целта на аргумента е да събуди отвращаваща асоциация, без значение обоснована и смислена ли е тя. Печално е, обаче, колко често такива аргументи са считани за легитимни и добиват популярност.

1. Децата, децата…

Безопасността на децата е класическа тънка струна на общественото мнение. Ако искате да събудите смут или истерия — внушете, че децата са застрашени. Това, разбира се, не означава, че никакви опасности не дебнат подрастващите. То само означава, че тези опасности трябва да бъдат реални. А реалността се доказва с факти. Хората, които спекулират с безопасността на децата обаче, не обичат да говорят с факти. Още по-малко да доказват такива. И тази стратегия работи добре.

Още в средните векове успешно е популяризирана тезата, че евреите отвличат малки деца за целите на кървави окултни ритуали. Аналогично за вещите в знахарството жени, които церят без божията (разбирайте църковната) помощ (т.е. вещиците) се смятало, че отвличат деца с нечисти цели.

Поне три са основните вариации на анти-гей аргументите, касаещи безопасността на децата.

Ще направят децата като себе си

Класически мит за гей мъжете, понякога прехвърлян и към гей жените, е че контактът с тях може да „причини” хомосексуалност у самите деца. Няма убедителни доказателства за това, че половата ориентация или идентичност на даден възрастен, дори да е в родителска роля, може да повлияе на тази на детето.

Традиционно двойките, отглеждащи деца, са разнополови. Това е по причина на факта, че в миналото ин виво зачеването ставало единствено чрез полов акт; както и предвид невъзможността двама души от един пол да водят семеен живот, поради наказателните и други форми на преследване спрямо нехетеросексуалните хора, част от които продължават да се практикуват и днес. Тези обстоятелства обаче не са сами по себе си доказателство за вродена неспособност на нехетеросексуалните хора, включително такива, живеещи в еднополова връзка, да отглеждат успешно деца. Подобно твърдение няма подкрепа и в кумулативните резултати от научни изследвания. А такива изследвания има много.

На кого ще казва „мамо” или „татко”

Както казах по-горе, традиционно двойките, отглеждащи деца, са разнополови. Изхождайки от тази перспектива много хора не могат да си представят обстоятелства, при които родителската двойка не е разнополова. Това поражда убеждението, че детето има нужда да казва на някого и „мамо” и „татко”, и че ако не може да стори това, то това е проблемно. Използващите този аргумент рядко дават по-конкретно обяснение защо това да е проблемно и какви точно негативни последствия се твърди че влече след себе си.

Понякога този аргумент се предлага в пакет с откровено сексисткото твърдение, че майките и бащите са носители на вродени черти, които само и единствено те могат да предадат на децата си и отсъствието на единия от двата пола в родителската двойка прави това предаване „невъзможно”.

Емпирични изследвания с деца, отглеждани от еднополови двойки обаче показват, че критичните фактори за добрата семейна среда за децата нямат общо с половия състав на родителската двойка и че позитивните условия, типично асоциирани с двойката майка-баща, се проявяват в същата степен в семейства с две майки и потенциално в такива с двама бащи. Това означава, че на практика твърдението за нужда именно от „мамо” и „татко” не е вярно.

Невротичното търсене на две фигури, които да бъдат „мамо” и „татко”, често пъти е резултат именно на позитивната връзка със собствените родители. Невъзможността на използващия този аргумент да напусне конкретиката на субективните си преживявания и обективно да идентифицира факторите, довели до личностовото му формиране, щастие и добруване, правят трудно приемането на възможността същите грижи, възпитание и любов да бъдат предоставени от двама души от един и същ пол. Аргументът с „мамо” и „татко” е популярен, защото активира емоциите на аудиторията, а не защото е рационален.

Никой не пита децата искат ли да ги отглеждат еднополови двойки

Това е един от най-странните аргументи, с които съм се сблъсквал. И въпреки това съм го срещал нерядко. В общи линии гласи следното: „Отглеждането на деца от еднополови двойки е грешно, защото нарушава правото на избор на децата” или „Ами къде са правата на децата, които може и да не искат да ги отглежда гей двойка”.

Всъщност, никое дете поначало не избира родителите си и това е обективен факт. То важи както за децата заченати чрез естествено или изкуствено осеменяване, така и за износените от сурогатни майки и осиновените, които не са дееспособни (съгласно българското законодателство — такива, ненавършили 14-годишна възраст). Ето защо този аргумент е същностно абсурден. Нещо повече — той може да бъде обърнат: никой не пита децата на разнополови родители дали не искат еднополови. А ако питаме децата за това, защо да не ги питаме и поначало харесват ли родителите си или искат да ги сменят!?

Използващите този аргумент чисто и просто проектират собственото си неодобрение или неприязън спрямо еднополовите двойки и/или нехетеросексуалните хора, като ги приписват на децата, които хипотетично биха изказали същите възражения.

Фактите за еднополовите двойки, отглеждащи деца обаче показва, че половият състав на родителската двойка не препятства основните фактори за добруването на детето, а именно — любяща връзка със значимите за него възрастни; любяща връзка между значимите за него възрастни; и ефективен достъп до икономически и други ресурси.

В заключение

Присъщо е на обществения дебат да носи със себе си множество заблуди — не само откровени лъжи, но и логически грешки, които ни мамят с това, че звучат смислено и правдиво, но не удържат внимателен критичен преглед. Съчетани с мултифункционалните приставки на клеветата и стереотипите, подобни лъжеаргументи са особено опасни за общности, уязвими спрямо враждебност и социално изключване. Ето защо участниците в обществения дебат, без значение от коя страна на барикадата са, трябва да са добре подготвени и запознати с тези подводни камъни, да поддържат висок етичен стандарт и да не забравят, че такива дебати, без дори да преувеличаваме, понякога са отговорни за човешки съдби.

Радослав Стоянов

Радослав Стоянов

Радослав Стоянов е активист за равноправието на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерполовите хора (ЛГБТИ) от 2008 г. насам. Той е жалбоподател по стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТИ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. През 2012 г. получава наградата „Активист на годината” в рамките на наградата „Човек на годината 2012” на Български хелзинкски комитет, а от март 2013 г. е и част от екипа на БХК.
Радослав Стоянов
Радослав Стоянов е активист за равноправието на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерполовите хора (ЛГБТИ) от 2008 г. насам. Той е жалбоподател по стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТИ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. През 2012 г. получава наградата „Активист на годината” в рамките на наградата „Човек на годината 2012” на Български хелзинкски комитет, а от март 2013 г. е и част от екипа на БХК.

13 коментара

  1. Искам да изразя принципното си несъгласие с автора по аргумент №5 (първия в статията). Първо нека кажа, че напълно съм съгласен с разсъжденията от останалите 4 точки и по политически убеждения съм либертарианец – т.е. човек за когото личната свобода и индивидуалните права стоят на първо място. Съгласен съм и разбирам, че сексуалната ориентация е нещо пре-детерминирано и не е въпрос на избор, нито на възпитание, нито на социална среда. Тъй като не е въпрос на избор, то не може да бъде определяно като неморално и/или грях. Също така вярвам в правилната концепция за обществено равенство – т.е. равенство пред закона. По тази линия смятам, че гей-двойките би следвало да могат да сключват граждански бракове също както и хетеросексуалните (нещо което ми е много трудно да обясня на моите съмишленици в дясното политическо пространство).

    С цялото това уточнение следва възразя на автора във връзка с разсъжденията му по точка 5. Според мен когато хората казват „Нямам против гейовете стига да не парадират“ нямат предвид изказаното от автора, а едно конкретно, натрапващо се, неуравновесено поведение на емоционално нестабилни индивиди. Да НЕ парадираш и да си невидим са две съвсем различни понятия и ако човек не може да направи разлика, значи има сериозни психически проблеми (които не са свързани със сексуалната му ориентация). Когато хората заявяват, че не одобряват парадирането, те съвсем ясно имат предвид една добре известна линия на поведение, която е провокативно дразнеща, натрапваща се, в разрез с разбиранията за добро възпитание и е също толкова неприемлива, когато се извършва от хетеро-сексуални индивиди. Не случайно, както самия автор признава, много хора от гей общността разбират това. В крайна сметка, ако целта на гей хората е да се отнасят с тях като с нормални хора, то те би следвало да се държат като такива и нямам предвид сексуалните им взаимоотношения. За съжаление ми се струва, че целта на някои гей-активисти е съвсем различна и тя е чрез морален шантаж (обвинения в нетолерантност и хомофобия) да си издействат специален статут и имунитет към публично осъждане/критикуване/възразяване спрямо поведението им, колкото и обществено неприемливо/скандално да е то. Т.е. те не се борят за равенство, а за позитивна дискриминация. Нещо спрямо което повечето гей-хора би трябвало да възразят.

    Отново ще подчертая, че сексуалната ориентация НЕ може да бъде повод за морално осъждане, тъй като НЕ Е въпрос на избор, но линията на поведение, което всеки човек избира да следва Е. Парадирането от всякакъв тип е дразнещо и е характерно за хора със сериозни комплекси, несигурности и емоционални проблеми. Дразнещо е когато хора завършили престижни специалности като право и медицина твърде натрапчиво парадират с това. Дразнещо е когато човек парадира твърде много с това че е богат или пък с това че е беден (има го и в двата варианта). Дразнещо е когато някой парадира твърде много с това, че е жена/мъж. Хората се дразнят на подобно поведение и не защото мразят (дискриминират) лекарите, адвокатите, богатите, бедните и жените/мъжете, а просто защото не одобряват линията на поведение на конкретните индивиди. Имам близък приятел, който твърде много парадира с расовата си принадлежност. Очевидно го прави поради свои собствени комплекси и непрекъснатото изтъкване на расата му го кара да се чувства „специален“ и „различен“. Много хора му се дразнят не защото са расисти, а тъкмо напротив, защото той очаква те да имат различно отношение поради нещо за което самия няма заслуга, каквото е расата му.

    В заключение ще повторя тезата си, че сексуалната ориентация не може да бъде повод за морално осъждане тъй като не е въпрос на избор. Но като свободен човек, всеки един от нас има моралното и юридическо право да изразява мнение и да осъжда морално определени типове поведение.

    • Здравейте г-н Христов и благодаря за коментара. Напълно разбирам кое поведение имате предвид, но (1) не споделям наблюдението Ви, че то е особено често и следователно не ми се струва убедително това, което твърдите, че хората имали предвид под „парадиране“ и (2) на дело повечето хора, с които съм говорил, санкционират именно видимостта на гей хората като гей хора, това да „казват“, че са гей, а не това да „парадират“ в тесния смисъл на думата. Нещо повече – (3) доста много хора наричат „парадиране“ гей парадите и използват същото това „парадиране“ като аргумент за забраната им, т.е. ограничаване на свободата на мирни демонстрации, която трябва да е важна за някой, която се определя като либертарианец. 🙂 Много интересно ми стана твърдението, че „целта на някои гей-активисти е […] чрез морален шантаж (обвинения в нетолерантност и хомофобия) да си издействат специален статут и имунитет към публично осъждане/критикуване/възразяване спрямо поведението им, колкото и обществено неприемливо/скандално да е то“. Кое е това неприемливо/скандално поведение на гей активистите? Можете ли да ми дадете пример. Практически. Благодаря предварително. Колкото до коментарът Ви за позитивната дискриминация – ще приема, че явно наливате в това понятие съдържание според случая, просто защото Вие слабо познато истинското му съдържание. 🙂

  2. Продължавам да смятам, че под парадиране, хората имат предвид парадирането. Ако хората настояват хомосексуалистите да се крия т.е. да не дават външна изява на сексуалната си ориентация това е друг въпрос (както беше правилото don’t ask – don’t tell за военнослужещите в амер. армия).

    Умишлено не засегнах темата за гей парадите. Естествено, че те са част от неотменимото право на събиране, изразяване и мирни демонстрации и по тази линия за забрана могат да се обявяват единствено хора, които нямат представа от принципите на свободната правова държава. Това, че съм ЗА правото на провеждане на гей парадите обаче, не ме задължава да ги харесвам, намирам за уместни и т.н. Също така ако кажа, че не одобрявам гей парадите (в смисъл, че не ги намирам за уместни, естетически, морални и т.н.) без да искам да се забраняват, това не означава че съм нетолерантен и хомофоб. Тук идва опита за морален шантаж, за който споменах по-горе, щом не одобряваш гей парадите значи си хомофоб, крайно десен, нео-нацист и т.н. До тук говорех принципно, личните ми наблюдения над гей парадите са крайно ограничени за да изразявам компетентно мнение. От малкото кадри които съм виждал в ТВ репортажи, мога да кажа, че ЧАСТ от участниците прекаляват и демонстрират точно това поведение, за което стана дума в предния ми коментар. Такива хора и такива прояви не са от полза за гей общността като цяло, защото създават лош имидж и затвърждават едни стереотипи от които гей-хората би трябвало да се стремят да избягат.

    Позитивната дискриминация е понятие чиито смисъл съм напълно наясно. То е част от по-общ политически дебат засягащ не само гей-общността. Като цяло позицията ми е в подкрепа на стремежа за равноправие в човешките взаимоотношения (равно-правие – равенство пред закона – всички имат едни и същи индивидуални човешки права). За съжаление голяма част от активистите клонящи към крайно левия политически спектър каквито са феминистките, някои гей-активисти и етническите (расови) лидери, профсъюзите и т.н. имат съвсем различен поглед на нещата. Тези хора са по природа колективисти т.е. гледат на хората не като на индивиди, а като групи. За тях общественият дебат е бойно поле на гражданска война в която различните групи за натиск се борят за парче от обществената баница. Тяхната цел не е постигане на равенство (тъй като до голяма степен то вече е постигнато и отделните индивиди в едно развито правово общество могат лесно да си потърсят правата), те се борят за ПРИВИЛЕГИИ за тяхната подопечна група. Много често това се отразява в законодателството като „анти-дискриминационни“ закони, които по същество са си позитивна дискриминация. Така например в много държави, ако си работодател е лесно да уволниш бял хетеросексуален мъж в добро здравословно състояние, но ако решиш да съкратиш представител на някоя специална група рискуваш да те съдят за дискриминация. В Америка например на места има квоти за чернокожи, които работодателите са длъжни да попълват (или поне в миналото е било така). Това е позитивна дискриминация и е като цяло законодателство основано на расов принцип т.е. расизъм. В ЕС има много закони и програми за интеграция на ромите, което отново е законодателство основано на етнически принцип и е позитивна дискриминация. Крайно левите феминистки са на път да прокарат в европейското законодателство задължителни квоти за жени в управляващите съвети на фирмите и корпорациите. Всичко това няма нищо общо с РЕАЛНОТО равенство, а тъкмо напротив поставя въпросните групи в специално положение. Самите хора попадащи в тези групи, би трябвало да осъзнаят (и част от тях го правят), колко унизително е това за тях, че реално представлява дискриминация, че лишава от достойнство тези от тях, които сами и без протекции от страна на държавата са постигнали положението си в обществото, благодарение на способностите и качествата на характера си (например работно място), че биват използвани в политическа игра в която трябва да откажат да участват.

    Мога да дам и още примери включително и от мой лични житейски истории, но за сега смятам, че това е достатъчно.

    • Г-н Христов, със съжаление констатирам, че нито разбирате какво е „позитивна дискриминация“, нито какво е дискриминация поначало, а още по-малко какво представляват антидискриминационните разпоредби, които гарантират равенство в третирането. Не ми е известно в света да има държава, в която да може да бъдеш съден като работодател само защото си уволнил човек от малцинствена група. Това може да стане тогава и само тогава, когато уволнението е по причина на защитен от закона признак. Горещо Ви препоръчвам да се запознаете по-добре с въпросите, които се опитвате да коментирате.

      Коментара за феминистките, които всякога били ултралеви, е странен. Какво ли ще кажат представителите на libertarian feminism!?

      Колкото до поведението, с което участници в гей парадите прекалявали – не разбирам кое е то и с какво то легитимира анти-гей тезисите. Така и не получих примера, за който изрично помолих в предходния си коментар. Надявам се да ми посочите такъв.

    • Г-н Христов, трябва да се съглася с Ради и Енчев – за мнозинството хора „парадиране“ е точно това да видят например двама мъже хванати за ръка (да оставим – целуващи се), а понякога – дори самото посочване на хомосексуалността, например, да кажа, че с приятеля ми снощи сме отишли в еди-кой си ресторант. Радвам се, че за Вас не е такъв случаят, но съм сигурен и че знаете колко много ограничени хора има, и в България, и навсякъде. Колкото до парадирането, за което (мисля че) Вие говорите и което много гей хора също не харесват (обикновено го наричаме „пищене“, „швестерия“ и т.н.:) – например специфична походка, специфичен тембър на гласа или говор (провличане на гласни), кръстосване на краката при сядане, говорене между мъже в женски род… предполагам това имахте предвид? Знам, че някои хора правят това малко пресилено и „истерично“, но за много други е съвсем естествена реакция на тялото им. Аз самият до преди няколко години бях много кльощав и по навик си кръстосвах краката при сядане (повечето кльощави хора го правят); до ден днешен понякога по телефона ме мислят за жена, не защото се опитвам, а просто си ми е такъв гласът, нали така? Не знам дали има билки или хапчета или упражнения за по-мъжествен глас… Също и съм си говорил с гей приятелите си в женски род (е, само между нас си де:), защото ми се струваше като някаква забавна ирония на това, което хетеросексуалистите си мислят за нас – че един гей мъж непременно иска да бъде жена, което не е така. Но конкретно това и пресиленото „пищене“ настрана, мисълта ми е че това, което наричате „парадиране“ често пъти е просто начинът, по който тялото на човек се чувства комфортно. Вие вероятно не можете да си представите колко срам изпитва едно малко момче, което се чувства различно, по-женствено, и колко се опитва да се промени под натиска на обществото и семейството – да не си кръстосва краката, да не се киска като момиче, да не танцува с ръце вдигнати над раменете, да не си върти дупето като ходи, да има по-мъжествен глас… Срамът и ужасът, че не си като другите момчета, че трябва да се учиш на поведение и маниери, които не ти идват отвътре, че те наричат „женчо“, са меко казано страшно неприятни и трудни. И „пищенето“ може да е контра-реакция на това потискане, а може и да е съвсем нормалното, неволно поведение на тялото. И всеки човек има правото да се изразява и да се чувства комфортно в тялото си. Едни хора се поклащат като ходят, други си въртят дупето.. едни хора погрухват като се смеят, други се кискат, едни хора сядат с широко разтворени крака, други ги кръстосват. Надявам се, че разбирате какво имам предвид, не знам дали се изразих ясно..
      Колкото до гей парада – мисля, че една част от снимковия материал из българската преса, особено преди парада, просто не е от София Прайд, а от Берлин, Ню Йорк, Сан Франциско и т.н. Аз бях тази година и направо се смях колко „прозаично“ изглеждат всички. Имаше една приятелка с чорапогащник в цветовете на дъгата и всички други бяхме … все едно отиваме на работа или до магазина – съвсем обикновено облечени. За сравнение на рейв партитата от преди 15-тина години имаше безкрайно много по-„провокативно“ облечени и мъже, и жени. Както и, предполагам, на митинг на Атака хората са облечени по-специфично. На София Прайд има 2-3 танцьори, които са полуголи, но не по специално предизвикателен начин, и в най-добрия случай, един-двама травестити, които по принцип си се обличат… шарено… Участниците – главно гей и лесбийки – са си в тениски и дънки, къси панталони и т.н. – по-скоро човек трябва да се възмути от тази анти-парти обстановка, отколкото че някой е облечен предизвикателно… Та гей парадът, въпреки името му, също не е кой знае какво „парадиране“..

  3. Г-н Андрей Христов, огромни адмирации! Мнението ми се припокрива 100% с Вашето!

  4. Извинявайте, но това „дразнещо“ поведение се наблюдава и при хетеросексуални. Така наречената метросексуалност е дори по-остра и натрапчива от държанието на едно малцинство в нехетеросексуалните среди, но на нея се гледа като модно и приемливо явление. Чалга културата, голотата и сходни елементи от съвременната българска култура са в пъти по-пошли от това държание на това малцинство, но тях никой не е тръгнал да ги забранява или да използва аргумента „Не ми пречат стига да не парадират“. Това е точно ограничаване в правото да изразяваш своята същност, да не можеш свободно да държиш половинката си за ръка или недай си боже да я целунеш на публично място заради риск от ,най-малкото, публично заклеймяване или дори физическа само разправа, защото си „долен, гнусен педераст и такива като теб нямат право да живеят“. Много е лесно да се гледа от собствената камбанария, но когато се налага да се поставиш на мястото на другия нещата стоят по по-различен начин. Това да искаш да се чувстваш, сигурен, спокоен и равен на другите граждани на една държава не е парадиране а основно човешко право!

  5. Бихте ли разяснили- несъмнено човекът трябва да има право да живее спокйно и несмущавано своята сексуалност. Хората имат право да право обаче и да изживяват своята религиозност, включително и в светската държава. Такива аргументи не могат, нито да бъдат изключени, нито заобиколени в обществения дебат. Какво мислите по този въпрос?

  6. Г-н Енчев съгласен съм с вас.

    Г-жо Кръстева правото Ви да изживявате своята религиозност в една светска държава е защитено от конституцията и от правото Ви на свобода на вероизповеданието. То включва свободата Ви да живеете според разбиранията си, да практикувате вашата религия, да участвате свободно в организирани събития, да разпространявате информация и да пропагандирате ценностите на вашата религия. Същевременно вашето право на вероизповедание не може да се разпростира върху начина на живот на трети лица и не може да ограничава със силата на закона свободата на други хора. Това е въпрос по който доста съм спорил с моите приятели консерватори. Те твърдят, че откритият хомосексуализъм и не дай си Боже гей браковете понеже са в разрез с християнските им убеждения по някакъв начин ефектират тяхното право на религиозност. Следователно те желаят да приложат собствените си религиозни убеждения в законодателството, което е крайно неприемливо. В случая Вие имате цялата свобода за да практикувате религията си. Вярно е че може да срещате неща които ви дразнят и не отговарят на разбиранията Ви, (например гей двойка), но тук идва разликата между цивилизования човек и талибанина. Талибанина взривява статуи на Буда защото не отговарят на религията му, прогонва другите религиозни общности, принуждава жените да си стоят вкъщи и да ходят забулени и изобщо смята, че за да може спокойно да практикува религията си трябва всички около него абсолютно да спазват критериите на собствените му разбирания. Много християнски фундаменталисти, макар и да не изпадат чак в такива крайности, разсъждават по същия начин.

  7. Съгласна съм, че моето право да си изповядвам религията свършва там, където започват правата на други хора. Вие съгласен ли сте, че вашето право да живеете свободно приключва там, където засягате религиозните ми чувства, определяйки ме като фундаменталист, талибан, хомофоб и т.н. Аз не предписвам на никого в какво да вярва, но се чувствам поучавана в какво да не вярвам.

    • Аз не съм Ви определил като талибан, говорех принципно. Конкретно може би трябваше още в първия си пост да изясните какво точно имате предвид и по какъв начин е засегнато правото Ви да „изживявате своята религиозност“? Как точно се засягат религиозните Ви чувства (в контекста на правата на гей-хората) и какво според Вас трябва да се направи за да не бъдат засегнати? Ако сте по-конкретна може и да успея да дам по-конкретен отговор иначе просто обясних принципната си позиция за свободата на вероизповеданията и свободата на сексуалната идентичност.

  8. Позицията против правото на осиновяване от хомосексуални двойки, така както е формулирана от Вас, е определена като анти-гей ерго хомофобска и дискриминираща. Моята гледна точка е, че трябва да се полагат всички обществени усилия да няма изоставени деца, тогава тази дискусия ще е безпредметна. И не, не е утопия, а реалност в много развити страни. Какво общо има това с хомофобия?

  9. Аз се връщам на „парадирането“.
    Всички „парадират“. Цялата ни култура е базирана на „парадиране“. Непрекъснат драматизам и преекспониране, демонизиране и митологизиране. Парадиране с религия, парадиране със семейство, парадиране с история, парадиране с постижения и т.н.
    Кое ви е дразнещо?
    И не ми кзвайте, че ви дразнят двама мъже хванати за ръце, защото за мен по дразнещо е мъж и жена, награбили се на улицата и вършещи неща които вършат бездомните кучета. За ваше огромно разочарование хомосексуалните хора са напълно нормални, човешки индивиди, които като хетеросексуалните имат нужда да покажат близостта си един към друг. Ако това е парадиране, то хетеросексуалните двойки са Властелините на парада!
    София прайд, забележете не казвам гей-прайда, защото на него не ходят само гей мъже и жени, бил „парадиране“!!! Е, хетеросексуалният парад върви нон-стоп! Така наричащите се нормални, ежедневно парадират и показват своята нормалност, като пребиват невинни хора по улиците, изнасилват жени и деца, все „нормални“ неща с които мнозинството от ЛГБТИ+ хората не могат да се похвалят.
    Непрекъснато, хора които не познават реално и един гей-мъж, парадират колко много знаят! Това е парадиране и нещо много по-лошо, самозаблудата че си прав, само защото си уж-мнозинство!
    А за религиозният фанатизъм няма да говоря въобще! Ако ми се четат митове и легенди, ще си отворя книгата на Н. Кун или сродна…
    Едно е сигурно: Няма такова нещо като „нормални“ и „нормалност“! Всичко е относително и непостоянно!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.