СЕС: Работодател, който не се дистанцира от дискриминационно изказване на член на ръководството си, може да отговаря по антидискриминационно дело

СЕС: Работодател, който не се дистанцира от дискриминационно изказване на член на ръководството си, може да отговаря по антидискриминационно дело

С решение по преюдициално запитване Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург постанови, че работодатели могат да бъдат ответници по дела, когато не са се дистанцирали от дискриминационни изказвания на членове на ръководството си.

Решението е по казус от Румъния, касаещ българския футболист Иван Караджов. През 2009 г., когато Караджов играе за юношите на ЦСКА, той публикува във „Фейсбук“ своя снимка, на която се целува с момче. Заради това треньорът на ЦСКА, Любослав Пенев, му налага глоба от 1000 лв. за „уронване престижа на клуба”. Случаят е отразен в медиите и когато през 2010 г. се заговаря за трансфер на футболиста в румънския отбор „Стяуа Букурещ“, собственикът му, Джиджи Бекали, заявява, че клубът никога не би наел хомосексуален играч.

Румънската ЛГБТ организация „Акчепт“ подава жалба пред румънския Национален съвет за борба с дискриминацията (НСБП) както срещу Бекали, така и срещу клуба. Според организацията е нарушен принципът на равно третиране при набирането на футболисти. „Акчепт“ изтъква, че клубът не се е дистанцирал от думите на собственика си. Според НСБП обаче изказванията на Бекали не са изказвания на работодателя (служител на клуба, отговорен за набирането на играчи) и не попадат в сферата на заетостта и професиите и от там – в обсега на закона срещу хомофобска дискриминация (съответно, на Рамковата директива на ЕС). Въпреки това НСБП намира, че изказванията съставляват „тормоз“ и санкционира Бекали с предупреждение.*

Тази санкция е единствената възможна по румънското законодателство, предвид изтеклия период от нарушението. „Акчепт“ обжалва пред Букурещкия апелативен съд, който прави преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

В решение от вчера, 25 април, СЕС постановява, че Рамковата директива е приложима в случаи, като процесния, при изявления за условията за достъп до работа, включително подбора. Според СЕС особеностите на процеса по набиране и трансфериране на футболисти са без значение, тъй като спортът е, независимо от тях, стопанска дейност.

Съдът посочва, че фактът, че изказванията не идват от клуба, а от отделен член на ръководството му, не е непременно пречка за конституиране на клуба като ответник. Наличните „факти, от които може да се заключи, че е налице […] дискриминация“ са достатъчна предпоставка да се прехвърли върху работодателя тежестта да докаже, че не е дискриминирал. Работодателят не може да отрече фактите, от които може да се предположи негова дискриминационна политика по набиране на служители, като просто поддържа, че изказванията са на лице, което не отговаря за набирането на персонал. Фактът, че работодателят не се е разграничил от изказванията, може да се вземе предвид при оценката на политиката му по набиране на служители.

СЕС подчертава, че предвиденото в директивата прехвърляне на тежестта на доказване не изисква ответникът да представя доказателства, които накърняват правото на личен живот, както претендира клубът. Презумпцията за дискриминация може да се обори с редица съвместими с правото на личен живот доказателства, без работодателят да доказва, че е назначавал хомосексуални лица. Той може да докаже, че се е дистанцирал от дискриминационните изказвания, както и че е приел правила за назначаване, които осигуряват равното третиране.

Съдът посочва, че директивата дерогира национално законодателство, като това в случая, според което предупреждението е единствената санкция, когато са изтекли шест месеца от нарушението, ако тази санкция се явява неефективна, непропорционална или невъзпираща. Преценката дали е такава е на националния съд.

През 2009 г. председателят на „Интернет общество – България”, Вени Марковски, и активистът Добромир Добрев сезираха Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за статия в изданието „Уикенд” от 26 септември 2009 г. Вестникът, собственост на „Ню Медия груп” АД, публикува тогава материал със заглавие „Позор! Гей скандал в ЦСКА” за случая със снимката на Караджов. КЗД, а после и Върховният административен съд, реши, че вестникът е осъществил тормоз спрямо хората с нехетеросексуална ориентация.

______________________________

* Съгласно Директива 2000/78/EO на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Рамковата директива), „тормоз“ е форма на дискриминация, когато нежелано поведение, свързано със защитен признак, цели или води до уронване достойнството на личността и създаване на заплашителна, враждебна, срамна, унизителна или обиждаща среда.

Gama News
Следвай ни:

Gama News

GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.
Gama News
Следвай ни:
GamaNews.bg е българска медия за новини, посветени на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполови и куиър хора.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.