Донорите на сперма за еднополови двойки трябва да се уверят предварително, че правата им са защитени

Майки-лесбийки с дъщеря им

По повод на неотдавнашен случай на Върховния съд на Великобритания с участието на две лесбийски двойки и двама гей мъже, адвокатът Джонатан Уест обяснява за читателите на британската гей-медия PinkNews колко е важно да се знае за юридическата страна на донорството на сперма. Авторът е началник на отдела по семейно право в лондонската юридическа фирма Prolegal. Макар и засягаща британското право, вярваме че статията ще е полезна и за нашите читатели.

Даряването на сперма може да бъде безкористен начин за подпомагане на жени или двойки да се сдобият с детето, което токова много искат. Разбира се, има редица причини, поради които това може да се окаже необходимо. И даряването на сперма конкретно за еднополови женски двойки зачестява, независимо дали е официално или не.

Въпреки това от 1992 г. насам не е имало осезаемо увеличение на броя на новите официални регистрации на донори на сперма. Това би могло да се обясни с несигурността на донорите за тяхното правно положение, както и дали предпочитат да участват в живота на децата като техни бащи, или да останат анонимни.

Пояснявам: донорите, които даряват сперма чрез лицензирана от Службата за човешко оплождане и ембриология (HFEA) клиника, нямат никакви юридически или финансови права или отговорности за което и да е дете, заченато от тяхната сперма. Положението обаче се усложнява, когато някой мъж предложи да помогне на приятелка или позната неформално, без това да се уреди юридически.

В двойките, които са имали сключено гражданско партньорство по време на зачеването, и двете партньорки се смятат за законни родители на детето. Според Закона за човешкото оплождане и ембриологията от 2008 г., еднополовите двойки, сключили гражданско партньорство, са законните родители на децата, родени от донорски сперматозоиди или яйцеклетки, а донорите имат право да останат неназовани. Още по-сложно става, когато неформалните дарения на сперма са направени за еднополови двойки, които не са сключили гражданско партньорство – в такъв случай само жената, която износва детето, може да му стане законен родител.

Освен това на 31 януари тази година бяха дадени известни права на мъжете, които биха искали да имат някакво участие във възпитанието на биологичните си деца, ако това не противоречи на вече сключен договор. Това стана с решение на Върховния съд.

Без наличието на формално споразумение (законно подписан документ, а не ръкостискане в кръчмата) е трудно се изкажат убедителни аргументи в защита на която и да е страна. Може да изглежда напълно разумно донорът на сперма да се вижда с биологичното си потомство, а съдебното решение от януари вече дава възможност на бащите да правят точно това чрез подаване на заявление за право на контакти. Трябва внимателно да се преценят често конкуриращите се права на семейството и на донора, за да се гарантира, че интересите на детето ще са в центъра на всяко решение.

И обратно, ако донорът предлага само своята ДНК, защо трябва от него да се търси финансова или друга отговорност, когато той никога не е показвал склонност да бъде баща? В неотдавнашния случай на Марк Лангридж (гей приятел на необвързана лесбийка, която искала да стане майка и той ѝ предложил помощта си), Агенцията за грижа за детето му е изпратила сметка за издръжката на две деца, заченати от него, въпреки желанието му да си остане единствено донор.

Последното решение на Върховния съд действително изяснява някои въпроси, свързани с биологичните бащи, които искат да имат някаква роля в живота на децата си. Но най-лошият му недостатък е, че не набляга на необходимостта „частните споразумения“ да се сключват в писмена форма, за предпочитане след консултация със специалист, за да се вземат предвид правата на всички.

Не трябва да се подхожда лекомислено към даряването на сперма, било то за еднополова или разнополова двойка, защото последствията от него са за цял живот за всички участници. От първостепенна важност е всички страни да са постигнали съгласие какво точно да е споразумението им. Донорството може да бъде извънредно удовлетворително, но само ако е налице конкретно и юридически издържано споразумение, за да се защитят правата на всички участници.

Дарина Иванова

Дарина Иванова е дългогодишен доброволец и застъпник за равноправието на ЛГБТИ хората с опит в подкрепата на нехетеросексуални младежи.
Дарина Иванова е дългогодишен доброволец и застъпник за равноправието на ЛГБТИ хората с опит в подкрепата на нехетеросексуални младежи.

1 Comment

  1. Браво за статията! Безкрайно полезна за бъдещи родители.
    Това са доста заплетени казуси до които (както е споменат в статията), може изобщо да не се стига чрез подписването на Parenting Agreement (не знам как се формулира на български), още преди зачеването, в което споразумение се изясняват правата и задълженията на страните/бъдещите родителите. Само не знам до колко такова поразумение е възможно/легитимно на територията на България. В много случай бъдещи родители едностранно или двустранно се отказват от стъпката да имат дете още при оформянето на клаузите/точките в споразумението, защото осънават недостатъците от споделеното бащинство/майчинство…и все пак едно такова споразумение си е доказателство за сериозността/компетентността на бъдещите родители.
    За родителите (основно мъже) които желаят анонимен донор, винаги остава опцията за заместващото майчинство/сурогатно износване, което за съжаление във България е до ниво проектозакон, приет на второ четене (доколкото знам), който позволява сурогатството само при двойки сключили граждански брак и имащи репродуктивни проблеми и др. , което автоматично отнема правото ЛГБТ хора/двойки да се възползват :(.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.