Канадски активисти: Мексико не е безопасно за ЛГБТ хората

Канадски активисти: Мексико не е безопасно за ЛГБТ хората

Активистите определиха решението на канадското федерално правителство да добави Мексико към своя списък на безопасните страни на произход като „сериозен повод за безпокойство за ЛГБТ бежанците, които се опитват да избягат от хомофобското насилие там”.

Марко Посадас, хомосексуален психотерапевт в Торонто, родом от Мексико, твърди, че Министерството на гражданството и имиграцията игнорира реалното съществуване на системната дискриминация на Мексико срещу нехетеросексуалните.

„От моята гледна точка това е много лошо решение. И то е взето от външен орган, който явно няма никаква представа какво всъщност се случва в страната”, каза той.

Мексико беше добавено към списъка на безопасните страни на канадското правителство на 14 февруари. То е една от осемте нови страни в списъка заедно с Израел (без ивицата Газа и Западния бряг), Япония, Норвегия, Исландия, Швейцария, Нова Зеландия и Австралия.

Сега правителството смята 35 страни за „безопасни”. Този термин означава, че е било преценено, че тези страни имат възможност да защитят гражданите от дискриминация, преследване и нападения, мотивирани от омраза. Всички молби за убежище от граждани на тези страни ще преминават през нова ускорена процедура и евентуалното им отхвърляне няма да подлежи на обжалване по хуманитарни причини според измененията, включени неотдавна в Законопроект C-31 за бежанците.

Посадас, който е емигрирал в Канада от Мексико Сити с партньора си преди осем години, казва, че много нехетеросексуални хора не се разкриват в Мексико.

„Има много части на страната, където не е безопасно да си открит и гей активист или политически активен. Има много убийства от омраза“.

Той отбелязва, че не е дошъл в Канада като бежанец, но е работил с мексикански бежанци там.

„Не напуснах страната си, за да избягам от нея. Аз просто търсех своя шанс и Канада ми оказа гостоприемството си. Не всеки е привилегирован като мен да има възможност за работа на безопасни места и да следва в университет“.

Крис Мориси от организацията за ЛГБТ бежанци Rainbow Refugee Committee във Ванкувър заяви, че промените ще изложат хората на риск.

„Ние знаем, че Мексико със сигурност не е безопасно място за много, много хора“,  каза тя. „Там е особено опасно за членовете на ЛГБТ общността. Това ще засегне тези, на които им се налага да бягат. Ако им откажат убежище, те вече нямат да имат никакви възможности. Има един човек, който ще вземе решение, и то ще е окончателно”.

Според Youth Action Network, младежка организация с нестопанска цел, занимаваща се с въпросите на социалната справедливост, над хиляда хомосексуални са били убити в Мексико през последните 10 години без изгледи за правосъдие за убийците.

Според Мориси, Мексико и Унгария са най-отгоре в списъка на страните с най-много молби за получаване на статут на бежанец в Канада.

Министърът на гражданството и имиграцията Джейсън Кени вече е заявявал и продължава да твърди, че промените ще намалят броя на измамническите молби, които задръстват системата и забавят нещата за „истинските бежанци”.

„Той смята, че много от тези молби са фалшиви и затова използват твърде много ресурси на канадската система“, каза Мориси. „Ние вече видяхме, че повечето молби от мексикански граждани за убежище на основата на сексуалната им ориентация или полова идентичност са били отхвърлени във Ванкувър. Трансполовите хора са имали по-голям успех, но не и гейовете и лесбийките. Повечето от молбите са били отхвърлени и хората са били върнати обратно“.

Мориси, който е посъветвал министър Кени да се откаже от промените, подозира, че  консерваторите искат да премахнат изискването за виза за мексиканските граждани, желаещи да посетят Канада.

Изискването за виза беше наложено на Мексико през 2009 г., когато броят на молбите за убежище от мексиканци се беше утроил в сравнение с 2005 г. Мексико беше станало основен източник на молби за убежище – повече от 9000 молби годишно. Само осем процента от тях са били одобрени според статистиката на Съвета за имиграцията и бежанците.

От известно време мексиканските власти лобираха пред Канада да обяви страната за „безопасна”. Канадският министър-председател Стивън Харпър обеща да направи това по време на посещение на президента на Мексико миналата есен.

Изискването за виза може би обяснява намаляването на броя на кандидатите за убежище. През 2011 г. бяха подадени 6095 молби и 17 процента от тях бяха одобрени.

„Хората не напускат страната си и не изоставят всичко, ако не са отчаяни”, твърди Мориси.

През 2010 г. бяха узаконени еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки в Мексико Сити и затова много хора да повярваха, че Мексико е добро място за хомосексуалните.

„Понякога в закона пише едно, а действителността е съвсем различна”, обяснява Мориси. „Какво ще направите, ако полицаите не ви защитават от насилие, а и често те самите са извършителите на това насилие? Мексико е страна на контрастите. Ще видите еднополови двойки да се държат за ръце на улицата, има нощен живот и гей живот в Мексико Сити. Но щом излезете извън града, ще видите много мотивирани от предразсъдъци престъпления. Особено е трудно за трансполовите хора”.

Въпреки напредъка, нехетеросексуалните продължават да се сблъскват със социална дискриминация и нарушаване на човешките им права, подчертават от Международната комисия по човешките права на гейовете и лесбийките (МКЧПГЛ) — правозащитна организация.

Националното социологическо проучване за дискриминацията в Мексико от 2005 г. показва, че 48% от анкетираните са заявили, че не биха живели с хомосексуален в дома си, а 11% не биха наели хомосексуален на работа, съобщават от Комисията. Освен това 95% от анкетираните хомосексуални са заявили, че се сблъскват с някаква степен на дискриминация в Мексико.

За периода от 1995 до 2007 г в Мексико са били извършени 464 хомофобски и трансфобски престъпления от омраза, съобщават още от МКЧПГЛ. Правозащитната организация цитира друго проучване, според което 76% от нехетеросексуалните са били подлагани на физическо насилие заради сексуалната им ориентация или половата им идентичност, а повече от половината са били нападани на обществени места.

„Страхувам се, че това ще накара емигрантите да се укриват и да нямат достъп до услуги и подкрепа, когато пристигнат в Канада”, каза Посадас. „Хората ще продължат да търсят възможност да напуснат, да работят и обичат, да изградят живота си. Това прави опитите за емиграция още по-опасни”.

Според него дискриминацията произтича отчасти от здраво вкоренения в културата католицизъм.

„Има много дискриминация по религиозни причини”, каза той. „Има също така и потисничество в системата. Това е култура, основана на мъжките привилегии. Има интернализиран расизъм, класизъм”.

Тази агресията също така се проявява и в епидемия от насилие, свързано с наркотиците. В доклад на „Амнести интернешънъл” от 2011 г. се отбелязва, че през въпросната година в Мексико е имало над 15 000 убийства, свързани с бандите.

„Нашата позиция е, че държавата Мексико е изпаднала в такова безредие, защото органите на реда не могат да се справят с наркокартелите, които се сдобиват с все повече власт, а те със сигурност няма да предложат закрила на ЛГБТ гражданите“, каза Мориси. „За членовете на ЛГБТ общността това е катастрофа. Тази държава напълно отрича съществуването на нехетеросексуалните”.

Страни, считани за безопасни от правителството на Канада до 14 февруари 2013:

Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, САЩ, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватска, Чехия, Швеция.

Страни, добавени към списъка на безопасни от правителството на Канада след 14 февруари 2013:

Австралия, Израел (с изключение на Газа и Западния бряг), Исландия, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария, Япония.

Дарина Иванова

Дарина Иванова е дългогодишен доброволец и застъпник за равноправието на ЛГБТИ хората с опит в подкрепата на нехетеросексуални младежи.
Дарина Иванова е дългогодишен доброволец и застъпник за равноправието на ЛГБТИ хората с опит в подкрепата на нехетеросексуални младежи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Анти-спам ключ * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.